Архитектурни паметници в Елена

Елена е едно от малкото български планинска градчета, които са съхранили значителна част от своето архитектурно наследство, и запазено както в големия брой къщи от различни строителни периоди, така и в характера на улиците с тяхната добре съобразена с терена регулация, с настилките и застрояването им.

Отначало къщите са били строени изцяло от дърво, повечето неизмазани отвън.

Такива къщи сега вече няма запазени.

От втората половина на XV III в. започват да бе строят по-големи двуетаж ни къщи, долният етаж на които е с големи каменни стени, снабдени с малки прозорчета.

Горният им етаж , строен от неизмазани от вън талпени стени, лежи върху приземния етаж , излизайки слабо напред върху малки грубовати корнизи, образувани от краищата на подовите греди.

Разпределението на етажа е по най-ранната й най-проста схема — тази на традиционната балканска къща: четири помещения — чардак, горница, къща, соба, получени при разделянето на почти квадратния план с две взаимноперпендикуляни стени.

Всяко помещение има свое предназначение.
В „къщи“ се приготовлява храната, „собата“ е спалното помещение, винаги достъпно през „къщи“, „горницата“ е склад за дрехи, постилки или хранителни продукти с по-специфичен характер.

През лятото чардакът се използува като работно и като всекидневно помещение. По външните му открити стени минават миндери. Много любов и старание е влагано при оформянето на таваните и колоните с техните бази, капители и богато профилирани възглавници.

Със затварянето на чардака той придобива вече характер на приемно помещение.

В еленските къщи, особено в строените през началото на XIX в., често се среща скривалище, по-добре или по-неуспешно замаскирано.

Обикновено се вмества до горницата и е свързано с излази към тавана или мазето.

Характерна особеност на общественото строителство в Елена са чешмите. Те са изградени в оградните зидове или свободно стоящи в малки отстъпи на улицата или площадчето.

Чешмите са каменни, различни по го лемина и дори по форма, винаги с вградена плоча и пясъчник, на която е издълбан, надпис с годината на изграждането и името на ктитора, украсена с традиционнйте две изправени лъвчета.

Запазените сгради са групирани в няколко ансамбла в които единството се дължи , както на еднаквостта във фасадните решения, така и на пълното подчиняване, застройката на отделните сгради на общия замисъл на улицата.

Най-голям брой стари постройки има в ядрото на улиците Ст. Михайловски, Кършовека, Хаджи Сергии, Стефан-Йовчев.

Тук са двете църкви — „Св. Никола“ и „Усп; Пр. Богородици“, часовниковата кула, даскалоливницата, Попниколовата къща, къщата на братя Кършовгски и други.

В близост до часовниковата кула се на мирал Хилендарският метох, изгорял през 1912 г., до даскалоливйицата e преместен от с. Йовковци Камбуровйят хан.

В последния, който е интересна в архитектурно-отношение двуетажна сграда, е разположена етнографска изложба.

На ул. Сава Кацрафилов се намира сключената редица на Разсука новите къщи, които заедно с църквата „Рожд. Пр. Богородици“, къщата на хаджи Иван Кисьов и няколко други стари къщи образуват един архитектурен ансамбъл.

В Елена са регистрирани 146 паметници на културата, от шито 7 постройки са от национално значение — родната къща на Иларион Макариополски, часовниковата кула, даскалоливницата, църквите „Св. Никола“ и „Усп. Пр. Богородици“ с камбанарията, петте Разеуканови къщи и Попниколовата къща, за които се полагат особени, грижи.

Признателните поколения в Елена са издигнали мемориални паметници на Велчавата завера и Освободителната война, на Стоян Михайловски, Сава Катрафилов, братя Кърщовски, майор Иван Миланов.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge