Дряново

Всеки, който веднъж поне е скитал по старите романтични улички на китно Дряново, тръпнещ пред величието на саможертвата, е пристъпвал по тихия двор на историческия Дряновски манастир.
Прескачал е на едри отскоци по каманака на Дряновската река и притока и Андъка или се е пилял по дивите чуки наоколо им, той за дълго е запазил в душата си спомени, които често го теглят към този чуден кът на нашата Родина, сплел в едно романтиката, красотата на природата.

Кой и кога за първи път е побил кол тук и е отредил това мяото за селищ е не се знае. Но още през 1186 година по повод войната на Асеновци с византийския император Исак Ангел, като се нише за дворците им на чуката Стринава, се говори и за селище в подножието й.

В турски писмени документи се споменава, че тук през 1430 година е имало селище с 38 български къщи. В архивни документи на Зографския манастир, датиращи от 1527 година, се споменава за Дряново и манастира му във връзка с монаси, дошли от този край.

В по-късни турски документи се споменава, че на жителите на Дряново се дават правата на дервентчии т. е. пазители на проходите. Години наред вече, при търсене на площи за обработване из околностите на града, по раменете на стария Балкан, дряновци попадат на следи от римски и тракийски строежи. От разкопките, направени още през 1936/37 година в една от пещерите, недалеч от манастира, са били открити следи на човек от каменната епоха (средния палеолит), а така също скелети на пещерна мечка, пещерна хиена, див котки.

Това са единствените открити до сега белези на живот от тази епоха на Балканския полуостров. Всички тези факти говорят, че Дряново е старо селище. Първоначално то се е развило като военно-стратегически център и затова бавно израства като стопанско и културно средище. Името си градът е получил от обилно растящия в околностите му дрян.

През време на петвековното отоманско иго дряновчани са били известни тютюнопроизводители, бубари, лозари, дори розопроизводители. Вече в средата на XVIII в. градът се оформя като занаятчийски център с еснафи, сарачи, чехлари, златари, дръндари, мутафчии.

По време на Втората българска държава и през турското робство най-таченият занаят е бил дюлгерството.
Много дюлгери са записали имената си като изключителни майстори на самобитна българска архитектура. Но един блести най-ярко — Уста Колю Фичето.

Роден в Дряново през 1800 г. На десет години той остава сирак. Майка му го изпраща с дюлгери по гурбет сам да си изкарва хляба. На 36 години той започва да учи писмо и четмо. По това време уговаря и първите си самостоятелни строежи, за да достигне на зряла възраст до върховете на своето изкуство.

В началото на XIX в. Дряново е вече утвърден и със своето солидно просветно дело. Отначало в градеца е имало три килийни училища. По-късно, по инициатива и главно с помощта на Максим Райкович — борец срещу гърцизма и радетел за народно просвещение, се построява модерно светско училище.

През 1863 г. в Дряново се основава и читалище. Свободолюбиви хора, дряновци са участвували активно във всички по-големи бунтове срещу турския тиран: Велчовата завера през 1835 г.( въстанието на дядо Никола — 1856 г., хаджи Ставревата буна — 1862 г., четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Хрисго Ботев, поп Харитон.

Далеч преди това около Дряново кръстосват хайдутите на Вълчан войвода, Севил юнак, Пенка хайдутка и др. Апостолът на Търновски окръг — Георги Измирлиев — Македончето, е основал през май 1875 г. в града таен революционен комитет.

Тук чест гост е бил революционерът отец Матей Преображенски — Миткалото, а на два пъти заедно с него е идвал и Васил Левски.
Дряновският комитет е имал чета, но само по едно нещастно стечение на обстоятелствата градецът не става център на народната буна.
Търновският революционен комитет е имал различна тактика в сравнение с тази на Средногорието.

За да не подложат на сеч и огън селищата си, жените, децата и старците, търновчани са смятали да образуват чети, да излязат в Балкана, да извоюват свободни територии и оттам да бият тирана.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge