Исторически музей – град Павликени

Историческият музей в град Павликени е създаден през 1978 г. с цел да съхранява и популяризира културно-историческото наследство на града и селищата от региона. Музеят разполага със седем експозиции – Античен керамичен център, Художествена галерия, Археология, Възраждане, Етнография, Нова история и Временни изложби. В музеят се съхраняват много ценни находки, като античните колони, които достигат то дължина над 2 м, стенописният Вечен календар, изработен от зограф Венко и др.

Значителен принос за откриване и регистриране на археологическите (паметници представляват проучванията на сътрудниците от Окръжния исторически музей във Велико Търново, които повече от петнадесет години работят върху създаването на археологическа карта на Великотърновски окръг.

През последните години бяха извършени спасителни разкопки на паметници от римското владичество, към които ее отнасят керамичните центрове край Павликени, Бутово и Бяла черква, римските вили край Сухиндол, Сломер, Патреш и Вишовград, античните некрополи край Бутово, Върбовка и Павликейи.

Предмет на настоящата статия са резултатите от археологическите разкопки и проучвания на античните паметници от Павликенския край.

Траките са едни от най-старите обитатели на нашата страна. Те са ни оставили безброй цени и неповторими паметници, свидетели на тяхната самобитна материална култура. Павликенският край е бил населяван от уздицензите и кробизите. Непрестанни войни е трябвало да водят местните тракийски племена с не един завоевател, хвърлил поглед към техните плодородни земи. Но най-тежка и кръвопролитна била борбата им с римляните, продължила век и половина и завършила с окончателното покоряване на тракийските земи.

Около 15 г. от н. е. била създадена римската провинция Мизия, която граничела на север с Дакия, на запад с Илирик, на юг с Тракия и Македония, а на изток достигала до Черно море.

В 86 г. Мизия била разделена на две: Горна Мизия — на запад от р. Цибър (приблизително днешна Сърбия), и Долна Мизия — на изток от същата река.

Първата задача, която си поставят завоевателите за разрешаване в новосъздадените провинции, била укрепването на дунавската граница и създаването на нови градове. В градовете се заселвали ветерани и цивилни лица от римски, тракийски и друг произход, занаятчии от Мала Азия и Сирия, търговци от Египет. По дунавския бряг възникват лагери на големи войскови поделения (легиони), около които впоследствие израстват градове. Такива са били Рациария край Арчар, Ескус край Гиген, Нове край Свищов, Дуросторум край Силистра и др.

Нове първоначално е лагер на VIII Августов, а по-късно на I-и Италийски легион. Отрано около лагера възниква цивилно селище от ветерани, дребни търговци и занаятчии, които обслуж ват легиона. По-късно селището било въздигнато в град, просъществувал до началото на средните векове като важен стратегически и икономически център на Долния Дунав.

Твърде рано римляните започнали изграждането на втората отбранителна линия по северните склонове на Стара планина. Край важните проходи били построени крепости (кастели), в които били настанявани по-малки войскови поделения (кохорти). Някои от тези крепости са били използувани с известни поправки и през времето на Втората българска държава.

В Павликенокня край има запазени останки от крепости край Сухиндол, Върбовка, Красно градище, Горско Косово, Росица, Бяла черква, Михалци, Мусина, но липсата на системни археологически проучвания ни затруднява да определим кои от тях са от по-ранен или по-къоен период. Особени грижи римляните полагали за изграждането на здрави пътища, които свързвали не само с военните центрове, но и с градовете в провинциите и столицата Рим.
В античността през Павликенския край минавали няколко важни пътища, които не са загубили своето значение и по наше време.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge