Лясковец

Лясковец

Всички, които са писали за Лясковец, изтъкват, че е имал старинен произход.

Те отнасят неговото съществуване още през Втората българска държава, а някои дори и през Първата българска държава.

Едни автори свързват образуването на селището с близкия до него манастир „Петър и Павел“.

Според тях жителите на Лясковец били парици — полусвободни селяни, които са обработвали на изполица манастирските земи. За всичко това обаче липсват писмени документи и тези твърдения се позовават на съществуващи предания и легенди.

Писмен документ, в който се говори за Лясковец, е един турски ферман, издаден от султан Махмуд II на 16 юли 1810 г. Той е повторение на фермана на Сюлейман I от 1538 г. за четирите съседни селища — Лясковец, Арбанаси, Горна Оряховица и Долна Оряховица.

През 1538 г. султан Сюлейман I подарил тези села на своя зет — великия везир Рустем паша. За тази цел той издал и специален ферман, който след това не един път е преповтарян от другите султани.

В този ферман подробно са изложени правата и привилегиите на четирите вакъфски села. Посочва се, че техните жители са свободни и независими, „освободени от всякакви тежки военни, обикновени и законни данъци и налози“, като конкретно се посочват данъците, които трябва да плащат селяните. „Без позволение на войводата на тези села — се казва във фермана — никое външно лице, което и да е то, няма право и не може да нахлува в пределите на речените свободни села.“

По-нататък във фермана е подчертано, че „раите-християни, които са живели и живеят в тези села и махали, да се признават и занапред свободни, независими граждани, както те са признавани още от старо време“.

Изтъква се, че разприте и възникналите дела и недоразумения между селяните „ще се разглеждат и решават от особени маиби и войводи, които в действителност ще бъдат самостоятелни и независими“.

Изложените в този ферман права и привилегии бяха в сила до издаването на Танзнмат-хайрие през 1839 г- Разбира се, ние оставаме настрана въпроса, доколко при безправието на азиатския турски феодализъм са били спазвани дадените права и привилегии. Въпреки това обаче тези четири вакъфски села са се ползували с някои привилегии в сравнение с останалите села. Трябва да посочим, че Лясковец се ползуваше с по-големи привилегии и в сравнение със селата Арбанаси, Горна Оряховица и Долна Оряховица. Той беше войнишко село и трябваше да изпраща всяка година в Цариград младежи, които да пасат султанските коне или да пекат хляб и сухар за войската.

По-големите права, с които се ползуваше Лясковец в сравнение с другите три селища, някои автори обясняват с предположението, че той е принадлежал преди падането на България под османско иго на някой голям български болярин, който се е потурчил и запазил правата, които феодалният режим е давал на Лясковец.

Според друго предание, сестрата на Иван Шишман — Мара, е била покровителка на Лясковския манастир „Петър и Павел“, та покрай него е успяла да запази правата и на манастирските жители — парици от Лясковец. По онова време Лясковец беше малко селище. През XVIII в. обаче то започна бързо да нараства и се превърна в голямо село. На какво се дължи това?

Нарастването на населението на Лясковец, както и на редица други селища и градове в страната, е разултат на измененията, които настъпиха в нашите земи през XVIII в., в резултат от разширяването на стоково-паричните отношения. Турската феодална система започна да се разлага. Спахиите присвояваха като части а собственост значителни площи земи и ги превръщаха в наследствени имоти.

Започнаха да се създават чифлици, които вече произвеждаха земеделски произведения за пазара. Покрай чифликчните турци, и бьлгарн започнаха да закупуват земи от турците. Чифлиците се обработваха чрез безплатен труд — ангария. Поради нейната ниска производителност обаче спахиите започнаха да отдават земите си на изполица, която по-късно заменяха с парн.

През XVIII в. и особено през неговата втора половина се засили и занаятчийското стоково производство. Занаятчиите работеха вече не само поръчка, но и за обширните пазари на турската империя. Н а ред с еснафските организации, конто бяха в ръцете на турци и гърци, започнаха да се създават и чисто български занаятчийски организации.

Към края на XVIII в, и началото на XIX в. в нашите земи се появиха и наченките на манифактурната промишленост. Все повече се засилваше н търговията, като наред с турските, гръцките и еврейски търговци, растеше н броят на българските търговци.

Тези процеси доведоха и до засилване на класовото разслоение сред българския народ. Започна да се оформя вече и българската буржоазия. Появиха се отделни капиталисти — собственици на манифактурни предприятия, едри търговци, наематели на данъци и др. Същевременно, като резултат на извършващите се стопански промени, появиха се наемни работници — чираци, калфи, ратаи и др.

През XVIII в. и особено през неговата втора половина настъпиха изменения и в поселищното развитие на българските земи. Увеличи се населението. Българите започнаха масово да се заселват в градовете. Особено характерно за поселишното развитие в нашите земи през XVIII век. е израстването в гънките на планините пот двете страни на Балкана на редица чисто български села, паланки и градчета, като се посочват имената на Жеравна, Котел, Елена, Лясковец , Габрово, Трявна, Дряново, Тетевен, Троян, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Калофер, Сопот, Банско, Чепеларе, Брацигово, Батак и други.

Населението в Лясковец се увеличава и поради преселването в него на селяните от съседни села и колиби. Поради привилегиите, с които се ползуваше селото, те бързаха да се приютят в него от турските разбойничества, насилия, золуми и безчинства, които по това време бяха взели широки размери.

В резултат на това преселване Лясковец, съседните села Чертовеи, Песчана и Гиран, както и близките колиби, престанаха да съществуват като самостоятелни селища. Всичко това доведе до значително увеличение на населението на Лясковец.

Така например, според някон турски документи, през 1751 г, в Лясковец имаше 252 само християнски семейства, в Арбанаси 230 домакинства, в Горна Оряховица и близките махали — 164 домакинства, а в с. Долна Оряховица — 50 домакинства. Тези дании а показват, че тогава Лясковец беше най-голямото от четирите съседни селища. По това време той ще е имал повече от 2000 души, тъй като семействата тогава бяха многолюдни, а и турските регистри обикновено не бяха пълни. Нарастването на населението в Лясковец постави и важни задачи за разрешение.

На първо място стоеше въпросът за неговото изхранване, тъй като земята, с която разполагаше селището, не беше в състояние да осигури това. На тази основа в Лясковец започна да се развива градинарството, което стана основен поминък на населението. Лясковчани станаха първите пионери във Великотърновския край на обработването на зеленчукови градини вън от селището, в градовете.

Отиването на жителите на Лясковец в чужбина като градинари слага голям отпечатък върху селището и самите гях. Докато абаджиите и гайтанджиите от Карлово, Копривщица, Панагюрище, Сопот, Калофер и др. се насочваха към Балканския полуостров, Анадола, Египет и др., градинарите от Великотърновско отиваха в европейски страни, където материалната и духовна култура беше значително по-висока, отколкото в пределите на турската империя. Всичко това оказваше влияние върху тяхното съзнание и поведение. Преди всичко сред заминаващите в чужбина градинари се създаваш е дух на предприемчивост, на инициатива и упоритост.

Затова, завръщайки се в своите родни места, те бяха носители на редица нови неща в бита и жилищното устройство. Не случайно в годините на турското робство Лясковец, както и другите големи градинарски села, правеха впечатление на външните посетители със своя вид, уредба и културно равнище на населението. Големи грижи полагаше населението в Лясковец за уреждане на учебното дело.

Твърде рано тук килийните училища бяха заменени със светски училища. В Лясковец по това време работи такъв голям просветител като Максим Ракович. Лясковчани не жалеха труд и средства за създаването и развитието на своите училища. Голямо достижение в това отношение беше откриването през 1871 г. на VI-то класно училище в Лясковец, Светла страница беше борбата в селището за премахване на гръцкия език от черквите и заменяването му със славяно-български език.

Лясковец е съседен на Арбанаси, където тогава беше снлно развито гъркоманството и в черквите и училищата си служеха с гръцкия език. Също така и във Велико Търново, за известен период, гръцкият език бе намерил разпространение сред някои търговски и по-заможни среди. Борбата в Лясковец за премахване на гръцките книги завършва с успех и с тяхното изгаряне.

Това навремето направи силно впечатление на селяните, които съчиниха песен за изгарянето, на гръцките книги.

Градинарите от Лясковец, които работеха градини в страни, които бяха национално свободни, имаха възможност да правят сравнение с тежкото положение на българския народ. Всичко това подхранваше в тях свободолюбив дух и ги подтикваше да участвуват активно в борбата за премахване на робските окови. Лясковски градинари в Белград и Букурещ влязоха във връзка с Г. Раковски, В. Левски, П. Хитов и др. и при завръщането си в България пренасяха писма или съденствуваха за създаването на връзки с вътрешността на страната.

Не случайно търновските въстания започваха обикновено от Лясковския манастир „Петър и Павел“. Това се обяснява не само с бла- гоприятното местоположение на манастира, но преди всичко, че Лясковец беше чисто българско селище.

Четата на капитан дядо Никола първоначално беше съставена от лясковски младежи. Активно участие виеха лясковчани и в Хаджиставревата буна. Деен бесъздад еният от В. Левски в Лясковец революционен комитет. Той наказа със смърт чорбаджията Васил Козлев, който беше в услуга на турската власт.

В годините на османското владичество Лясковец даде немалко учители и просветни дейци. Значителна роля за това играеха и градинарите. С тях и тяхна помощ младежи отиваха в чужбина, за да се учат в тамошните учебни заведения.

С това може да се обясни защо много младежи от Лясковец се учеха в българската гимназия в Болград, в Белград, Кишинев и др.

Някои от тях отиваха там първоначално като градинари, спестяваха известни средства и след това се записваха да учат. Такъв е случаят с Цани Гинчев, който първоначално работи като градинар в Белград, а след това се записва в Белградската гимназия.

Откриването на Петропавловската семинария, която на времето си беше едно от добрите учебни заведения в България, даде възможност на много младежи да се учат в нея след това да продължат образованието си в Русия.

Не можем да не отбележим и народополезиата дейност на създаваните от градинарите махленски градинарски дружества и взаимоспомагателни каси, които не бяха само тясно професионални организации.

Към средствата, които носеха градинарите от чужбина, се прибавяше и изработеното от техните трудолюбиви семейтва, които са се занимавали с лозарство, семенарство и бубарство.

Това позволи през XIX в. и особено през неговата втора половина в Лясковец да започне значително жилищно строителство, което измени облика на селището. Строяха се големи двуетажни къши с ценна народна архитектура. Тази архитектура беше чужда на външни влияния но се отличаваше със своята подчертана българска самобитност.

Когато известният унгарски пътешественик по нашите земи Фелнкс Каниц посетил Лясковец през 1872 г., направило му силно впечатление „богатото село Лясковец с градски изглед“, „а жителите на селото проявяваха в поведението си известна гордост, самосъзнание, каквито никога по-рано не бях забелязвал у българските селяни. Мнозина от тях носеха градски дрехи — тъмносини с черни гайтани, бяха твърде горди от познанията си за далечни страни.Те знаят много сръчности и са особено прочути с отличната обработка на зеленчуци“.

След Освобождението Лясковец, както н другите подбалкански градове започнаха да западат.

Лясковец, с малки изключения, си остана по външен вид такъв, какъвто е бил през последните десетилетия на османското иго. След Първата световна воина, когато жителите на Лясковец престанаха да ходят по чужбина на градини, основен поминък на населението стана лозарството, което тук беше една от старите култури.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge