Музей на градинарството – Лясковец

Музей на градинарството - Лясковец

Музеят на градинарството в град Лясковец е единствения музей в България, който е посветен на градинарството и зеленчукопроизводството. Експозицията е разположена в две зали и външен навес. Вътрешната експозиция предлага голямо богатство от материали, дрехи, снимки, литература и др. Акцент в експозицията е гипсов макет на зеленчукова градина, който дава точна представа за организацията и оборудването на една зеленчукова градина.

Благодарение на трудолюбието, любовта към земята, всеотдайността и патриотизма на българина, беше създадена и разпространена между близки и далечни народи една богата градинарска култура. Тя включва както разработването на подходяща технология за различните култури и начини на отглеждане, създаването на едно богато разнообразие от зеленчукови видове и сортове, чрез пренасянето и аклиматизирането на много видове при условията на нашата и съседните и страни, така и активна и целенасочена дейност за подобряване на стопанските качества на всички зеленчукови видове, намерило израз в създаването на нови сортове.

В резултат на тази дейност България стана втора родина, нов формообразователен център за много зеленчукови видове. В изпълнението на тази високохуманна и историческа роля на нашия народ, на жителите на гр. Лясковец принадлежи особено почетно място.

Преди повече от три столетия в Лясковец беше зародено едно ново и голямо за условията на изостаналата Османска империя движение — градинарството.

В стремежа си към по-добър живот, предприемчивите лясковчани се залавят за градинарството. При условията на недостига на земя и силно нарасналото население, то беше един от най-сигурните източници на постоянни доходи. Захванали се с градинарството, лясковчани, в продължение на повече от едно столетие самостоятелно, а в последствие, увличайки жителите и на съседните села, го развиха на нова, непозната дотогава висота.

Те пренесоха и аклиматизираха при условията на нашата страна много нови и непознати дотогава зеленчукови видове като пипер, фасул, картофи, дини, пъпеши, патладжани, бамя, цветно зеле, домати и др.

Градинарите разработиха агротехниката на производството на отделни нови и стари зеленчуци, повечето от които изискваха отглеждане чрез разсад и редовно напояване. За целите на разсадо-производството и с оглед по-ранното производство на зеленчуци те разработиха нов тип култивационно съоръжение — парници, отоплявани с биотопливо (оборски тор). За да могат да поливат по желание зеленчуците, те разработиха прототипът на водното колело — долапът, с помощта на който издигаха водата до 10 и повече метра над нивото на водоизточника.

Лясковските градинари разработиха също така системата от мероприятия за нивелиране на почвата, водоразпределителната система (вадите) и напояването на растенията чрез засаждането им във фитарии или бразди (машали).

Отглеждането на плодовите зеленчуци при поливен режим позволи добивите от тях да се увеличат значително. Наличието на евтина работна ръка и жестоката експлоатация на работниците в градините спомогнаха зеленчуците да станат евтина храна. А масовата консумация на зеленчуци извърши своеобразна революция в храненето на нашия народ, имаща пряко отношение към неговото здраве и дълголетие.

Не по-малко значение за страната ни има приносът на лясковчани в развитието на промишленото производство на зеленчукови семена при условията на ниското ниво на тогавашните изисквания и техника.

На основата на своя богат дългогодишен опит по отглеждането на зеленчуците и в съответствие с изискванията на народите в страдайте, където работеха, наред с обикновеното размножение на семена, семепроизводителите се занимаваха и с интродукция и селекция на най-високо ниво. В резултат на тази дейност те обогатиха значително асортимента на зеленчуците.

Изградената от лясковските градинари нова организация и заплащането на труда и участието с капитали в изграждането на по-едро зеленчукопроизводство, изиграха също така значителна роля в развитието на градинарството и градинарската емиграция. Основана на принципите на кооперативизма и честността, градинарската компания (тайфа) изигра положителна роля в първия етап от развитието на градинарската емиграция.

Най-сетне пионерите на стоковото градинарство у нас — лясковчани, като надживяха много от предразсъдъците на еснафството, не скриха тайните на градинарското майсторство от калфи и чираци. Те обучиха голям брой градинари от Лясковец, а след това предадоха своя опит и знания и на жителите от съседните села. Те пренесоха градинарството в много райони на поробена България и в чужбина. На лясковските пионери в градинарството принадлежи особената заслуга за пренасянето на зеленчукопроизводството във Влашко, Молдова, Русия и Австро-Унгария.

Те внедриха зеленчуците в храната на народите от тези страни, дадоха им нови зеленчукови видове и подходящи сортове и е това съдействуваха за разнообразяване и подобряване на тяхното изхранване. Въпреки безспорните заслуги на лясковските градинари да са известни отдавна, все още липсва едно пълно изучаване и описание на историята на градинарството в Лясковец.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge