Поддържан резерват „Савчов чаир“

Савчов чаир

Заема площ от 103,497 ха. Създаден е с цел запазване на високо-производителна девствена букова гора в местността „Савчов чаир“, разположена в близост до с. Кладни дял към Горско стопанство Велико Търново, от 686 до 918 I надморска височина. В административно отношение, ПР попада в землището на село Войнежа, община Велико Търново.

Широколистните високостъблени букови гори са основен компонент на растителността и заемат 90,1% от общата площ на ЗТ. Нископланинските гори от бук са примесени с горун и ела. Средната възраст на дърветата е около 130 години. Горите на възраст около 160 години заемат около 20 % от територията. 9,9% от залесената площ е заета от иглолистни култури – смърч, ела, бял и черен бор, и зелена дуглазка ела. Общо 98.9% от площта на ПР е заета от гори, а останалата – Т,1% е заета от храстова растителност и орлова папрат.
Защитени биологични видове.

Висши растения – местообитание на 265 вида висши растения, от 185 рода и 56 семейства. С консервационна значимост са 11 вида, а именно Планински явор (Жешля) (Acer heldreichii Orph.ex Boiss), Ковачев зановец [Chamaecytisus kovacevii), Елвезиево кокиче (Galanthus elwesii Hooker f), Лудо биле (Atropo bella-donna L). Български ендемит е Ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii), а балкански ендемит е Acer heldreichii Orph.ex Boiss.

Низши растения и гъби – под специален режим на опазване и ползване са: Лазаркиня, еньовче ароматно (Galiumodoratum (L.) Scop.), Лудо биле, старо биле [Atropa belladonna Щ Изтравниче, страшниче (Asplenium trichomanes щ Копитник [Asarumeuropaeum L.), Оман бял (Inulahelenium L.), Лечебен ранилист (Betonica officinalis), Лечебна иглика (Primula veris).

Безгръбначни животни – Установен е само един консервационно значим вид – Червената горска мравка (Formica rufa). Неговата численост не е много висока и популацията на вида трябва да бъде запазена. Общият брой е 66 безгръбначни вида.

Земноводни и влечуги – Земноводните са представени от малко на брой видове поради отсъствието на значими водоеми. Срещат се 6 вида, включени в различни природозащитни списъци: Дъждовник (Salamandra salamandra L.), Жълтокоремна бумка (Bombina variegate L), Кафява крастава жаба (Bufo bufo L.), Жаба дървесница (Hyla arborea Ц Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina Bon.) и Планинска жаба (Rana temporaria L). Влечугите са представени от 5 вида: Слепок (Anguisfragilis), Смокмишкар (Zamenis longissimus Laur.), Медянка (Coronellaaustriaca Laur.), Пепелянка (Viperaammodytes), Жълтоуха водна змия (Natrixnatrix). Бозайници – 24 вида. Най-разпространени са благородният елен, дивата свиня и сърната. Основни видове хищници са лисицата и белката. Ограничено се срещат язовецът, дивата котка и чакалът. С най-висок консервационен статус и най-голямо значение е широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus).

Савчов чаир
Савчов чаир

С най-голяма честота са звуците на кафявото прилепче (Pipistrellus pipistrellus), както и на малкото кафяво прилепче (Pipistrelluspygmaeus).

Птици – 66 вида имат природозащитен статус, а застрашените птици според Червената книга на Република България са: Осояд (Pernis apivorus), Малък орел (Hieraetus pennatus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Малък ястреб (Accipiter nisus), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Сокол скитник [Falco peregrinus), Сокол орко (Falco subbuteo), Бекас (Scolopax rusticola), Гълъб хралупар (Columba oenas), Черен кълвач (Dryocopusmartius), Белогръб кълвач (Dendrocopusleucotoslilfordi), Сив кълвач (Picus canus) Градинско коприварче {Sylvia borin), Червеногуша мухоловка (Ficedula parva), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata).

Най-близкото населено място е с. Баждари, разположено на 2 км източно от ПР. Други близки населени места са селата Войнежа, Кладни дял, Тодоровци, Осенари- те, Терзиите, Бадевци и др. На юг и изток се намират землищата на с. Дрента и с. Тодювци, община Елена.
Близост до екотуристически обекти и маршрути
На запад е разположен връх Чернокоса, а на югоизток – връх Главите. В относителна близост доЙР се намират резеват „Бяла крава“ (23 км), поддържан резерват. „Хайдушки чукар“ (14 км) и природен парк „Българка“ (13 км). Най-близката защитена зона от мрежата НАТУРА 2000 е BG0000281 „Река Белица“.

Спрямо транспортни обекти ПР се намира на 8 км източно от прохода на Републиката (известен като „Хаинбоаз“) – път 11-55 от републиканската пътна мрежа и 11,5 км западно от Елено-Твърдишкия проход. Спрямо големи населени места отстои на около 26 км югоизточно от областния център гр. Велико Търново, 14 км югозападно от гр. Елена и 20 см източно от гр. Трявна. Потенциална стойност ПР е част от националната екологична мрежа – защитена територия с регионално значение за опазване на биологичното разнообразие в Предбалкана. Регламентирана е пътека за посетители, определена със заповед № РД-184/08.02.2005 г. j на министъра на околната среда и водите. Потенциалната стойност е свързана с функционирането и развитието на буковото съобщество. Допълнителни проучвателни дейности ще допринесат за попълване на научната и образователна информация за един сравнително слабо изучен район. Натрупаните познания ще дадат нови възможности за екологосъобразно използване на природния потенциал, информационно-рекламни и екотуристчески дейности, и по-широка обществена подкрепа за екологично поведение.

Поддържан резерват „Савчов чаир“ е разположен върху северните склонове на Предбалкана, в северозападната част на Елено-Твърдишката планина. Според физикогеографската регионализация на България, поддържаният резерват и прилежащата му територия попадат във Вътрешната структурна ивица на Предбалкана в областта на Стара планина. В административно отношение резерватът попада в землището на село Войнежа, община Велико Търново, в едноименната област. Поради трудната достъпност, районът около резервата е слабо населен. Границите на резервата имат обща дължина от около 7,5 км изцяло в защитената местност „Главите“. На север границата започва от входа за посетителската пътека, близо до мястото на вливане на Пладнишка река в Стубелски дол, после в посока югоизток следи долината на Пладнишка река и в района на нейната изворна част завива на изток, след това на югоизток и юг преминава северно от връх Главите (931 м), продължава в западна посока около 1,5 км, след което завива на север, достигайки връх Черноглав (901 м), и се спуска надолу в посока североизток, до мястото на входа за посетителската пътека. Достъпът е осигурен по асфалтов път през с. Войнежа до с. Кладни дял, и от там по черен горски път до резервата. При по-дебела снежна покривка районът е недостъпен. Площта на резервата възлиза на 103,497 ха, която е определена със заповед на МОСВ през 2006 г., след актуализация на площта в резултат на по-точни замервания.

Първоначално е с категория „резерват“ с цел запазване на високо-производителна девствена букова гора. Включва държав- ната гора в местността „Савчов чаир“, в близост до с. Кладни дял към Горско стопанство Велико Търново, с обща площ 82,9 ха. С тази заповед в района на резервата се забраняват всякакви действия, които нарушават самобитния характер на природата. Шест години по-късно, с оглед по-доброто опазване на високо-продуктивни- те букови насаждения в околностите н резервата, Министерството на горите и горската промишленост със Заповед № 3818 от 12 декември 1974 г. на основание чл 16 и чл. 22 от Закона за защита на природата, разширява площта на резервата до 102,3 ха. Със Заповед № РД-388 от 15 октомври 1999 г. на Министерство на околната среда и водите, на основание Закона за защитените територии, резерватът е прекатегори- зиран в „поддържан резерват“ със същото име и площ. С тази заповед, до утвърждаването на план за управление на защитената територия е разрешена ограничена антропогенна намеса чрез извършване на някои дейности в неговите граници, а именно: извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5% от дървостоя; извеждане на паднала маса в резултат на природни бедствия; използване на биологични средства за растителна защита; извеждане на отгледни сечи в културите. До влизането в сила на Закона за защитените територии през 1999 г., резерватът е държавен горски фонд, стопанисван от Горско стопанство Велико Търново. След това, съгласно новата нормативна уредба, хармонизирана с европейското законодателство, собствеността на поддържания резерват се трансформира в изключително държавна и той е предоставен за стопанисване и управление на МОСВ.

В защитената територия не са извършвани никакви дейности, включващи оползотворяване на сухата и паднала маса от горското стопанство. Маркировката на границите му е поддържана и са поставени указателни табели. През 2005 г. е утвърдена пътека за посетители. Поддържаният резерват не е достатъчно научно изследван. Теренни проуч* вания са извършвани през 2001 и 2013 г. във връзка с разработването и актуализирането на План за управление на защитената територия.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge