Поддържан резерват „Хайдушки чукар“

резерват Хайдушки чукар

Заема площ от 31,781 ха. Създаден е с цел запазване девствения характер на вековна букова гора в местността „Хайдушки чукар“, разположена в землището на с. Буйновци, община Елена, от 1100 до 1250 м надморска височина.

Представлява типичен горски резерват. Основното насаждение е бук, примесен с явор, шестил, брекиня и др. Масивите са със северно изложение. Състоянието на горите е добро. Възобновяването им се извършва по естествен път. Територията на резервата попада в югозападната част на защитена зона BG0000211 Твърдишка планина, която е част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Заема 0,10% от площта на зоната.

Защитени биологични видове:

Висши растения -136 таксона видове и подвидове, отнасящи се към 123 рода и 50 семейства. С консервационна значимост и включени в Червената книга на Р България Т. 1 са Балкански явор (Жешля) (/lew heldrelchll Orph.ex Boiss) ~ категория рядък, Лудо биле (Atropa bella-donna L) * категория рядък и Гололистна (Германска) наумка {Cynoglossum germanicumJacq.) • категория и зчезнал. Балкански ендемити са Acer heldrelchll Orph.ex Boiss и Acer heldrelchli Orph.ex Bolss.ssp,visionii H.Moly, като вторият е включен в Европейския червен списък на редките, застрашените и ендемичните растения, Обект на Конвенцията CITES са 5 вида от сем. Orchldaceae: Cephalanthera rubra Rich,, Epipactls heleborlne (t.) Crant/, Fplpactls leptochia (Godf,), Neottia nidus avis (L.) L C. M, Rich,, Platanthera chlorantha (Cust.) Refchenb, Низши растения и гъби – 8 вида представители на Лисгнатигс мъхове (Bryopsida) и 1 представител на Чернодробните мъхове (Marchantiopslda). С консервационна значимост е Leucobryum glaucum (Hedw.) Aoengstr. Разпространени са 33 вида макромицети от класовете Торбести гъби (Ascomycetes) и Базидиеви гъби (Basldlomycetes). Регистриран е един вид, фигуриращ в Червения списък на гъбите в Р България в категория почти застрашен (NT) – Дървесен корал (Herlclum coralloldes).

Безгръбначни животни – с природозащитен статус са Поточен рак (Austropotamobki torrentium), Плоскотело живениче (Libellula depressa), Rosalia alpine, Буков сечко (Morimus funereus), Cerambyx scopolii, Червена горска мравка (Formica rufa), Венерина седефка (Argynnispaphia), Буков сатир (Hipparchiafagi), Червен адмирал (Vanessaatalanta). Земноводни и влечуги – 6 вида земноводни с природозащитен статус – Дъждовник (Salamandra salamandra L.), Жълтокоремна бумка (Bombina variegate L.), Кафява крастава жаба (Bufo bufo Ц, жаба дървесница (Hyla arborea L), Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina Bon.) и Планинска жаба (Rana temporaria L.) и 7 вида вечуги с природозащитен статус Шипобедрена костенурка (testudograecaLin.), Шипоопашата костенурка (Eurotestudb hermanni Gmelin), Стенен гущер (podarcis murakis Laur.), Слепок (Anguis fragilis L), Медянка (Cornelia austriaca Laur.), Усойница (Vipera berus L.) и Смок мишкар (Zamenis longissimus Lour.), който е застрашен вид, включен в Червената книга на Р България.

Бозайници – Видовото разнообразие е представено от 29 бозайници. Доминиращи видове са благородния елен, дивата свиня и сърната. От хищниците основни видове са вълкът, лисицата, златката и дивата котка. Територията на резервата е периферна за ареалите на разпространение на мечката. Птици – орнитологично разообразие на 55 вида птици. От категорията застрашени в Червената книга на Р България са Осояд (Pemis apivorus), Малък орел (Hieraetus pennatus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък ястреб (Accipiter nisus), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Сокол скитник (Falco peregrinus), Сокол орко (Falco subbuteo), Лещарка (Bonasia bonasia), Гълъб хралупар (Columba oenas), Бухал (Bubo bubo). Като рядък вид са посочени Скален орел (Aquila chrysaetos), Бекас (Scolopax rusticola), Белогръб кълвач (Picoidesleucotos) и Черен кълвач (Dryocopus martius).

Най-близкото населено място е с. Горни Танчовци, което се намира на около 5 км северно от резервата. Други близки селища с постоянно население са селата Мийковци, Топузи и Николчовци.
Близост до екотуристически обекти и маршрути
В близост до южната граница на резервата преминава Националния туристически маршрут „Ком-Емине“. В относителна близост до резервата се намират и хижите „Буковец“ и „Чумерна“.

резерват Хайдушки чукар
резерват Хайдушки чукар

Районът е свързан с освободителните борби срещу османското владичество. От високия връх Хайдушка чука е имало далечен обзор към Елено-Твърдишкия проход. Тук са намирали убежище хайдушките чети на Панайот Хитов, Филип Тотю и Капитан дядо Никола (Тошков, 1986).
Близост до транспортна и комуникационна инфраструктура
Намира се източно и в непосредствена близост с Елено-Твърдишкия проход. Основен главен път е III-662 от републиканската пътна мрежа. Отстои на 67 км югоизточно от гр. ; Велико Търново, на 17 км южно от гр. Елена и 9,5 км северно от гр. Твърдица. Прокарани са редица горски пътища извън резервата, но като цяло достъпът до защитената територия се оценява като затруднен.

резерват Хайдушки чукар
резерват Хайдушки чукар

Резерватът има важно значение за опазване на екосистемата на буковите гори в средния планински пояс. Представлява интерес от научноизследователска и образователна гледна точка като територия, запазила естествения характер и ненарушеност на екосистемата и ландшафта.Буковитегориврезерватамогатда сеизползваткатоеталонниприпланирането на горско-стопански дейности в лесоустройствените програми. В прилежащите зони на резервата съществуват разнообразни възможности за екотуристически дейности, които порежат на проучване и оползотворяване в съответствие с природозащитното законодателство.

Местоположение, граници и големина Поддържаният резерват «Хайдушки чукар“ е разположен върху северните склонове на Елено-Твърдишката планина в най-източния дял на Средна Стара планина. Според физикогеографската регионализация на България резерватът и прилежащата му територия попадат в Старопланинската област (География на България, 2002). В административно отношение поддължаният резерват се намира в землището на село Буйновци, община Елена, Великотърновска област. На изток и запад резерватът граничи със защитената местност „Марков бук“, а на североизток с местността „Петкова рътлина“. Южната му граница се очертава от Главното старопланинско било, което го отделя от землището на гр. Твърдица, община Твърдица, Сливенска област. На север границата на резерватната територия преминава през изворните водосборни области на Стара река. Сегашната площ на резервата възлиза на 31,781 ха, която е определена със заповед на МОСВ през 2006 г., след актуализация на площта в резултат на по-точни замервания.

История на резервата Поддържан резерват „Хайдушки чукар“ е обявен със Заповед № 508 от 28 март 1968 г. на министъра на горите и горската промишленост, на основание действащия по това време Закон за защита на природата. Създаден е с категория „резерват“, с цел запазване девствения характер на вековна букова гора. Включва държавната гора в местност „Хайдушки чукар” с. Буйновци на Горско стопанство Буйновци с площ 33,9 ха. С тази заповед, в района на резервата се забраняват всякакви действия, които нарушават самобитния характер на природата. Съгласно изискванията на приетия впоследствие Закон за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в „поддържан резерват“ със същото име и площ със Заповед № РД-389 от 15 октомври 1999 г. на Министерство на околната среда и водите. С този акт се уреждат дейностите, разрешени в неговите граници, а именно: извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5% от дървостоя; извеждане на паднала маса в резултат на природни бедствия; използване на биологични средства за растителна защита. С приемане на Закона за защитените територии, резерватът се трансформира в изключително държавна собственост и той е предоставен за стопанисване и управление на МОСВ. Научните изследвания на резервата са крайно недостатъчни за целите на устойчвото управление. Теренни проучвания са извършени през 2010 г. при разработването на План за управление на защитената територия. Извършена е и инвентаризация на горите в поддържания резерват„Хайдушки чукар“.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge