Попниколовата къща е една от най-характерните в Елена.

Строена е в първата половина на XIX в. около 1830 г. В пър вите години след Освобождението в нея е била настанена градската техническа служба, затова се нарича още Старото инженерство.

Сградата е построена с лице към двете улици Кършовска и Стефан Иовчев, в ъгъла на доста голям парцел.

Към улиците тя е, триетажна — приземие и два етажа, а към двора двуетажна с две стъпала над нивото на двора.

В приземието има два дюкяна с входна ниша за влизане в мазето зад тях и още едно мазе с пряк вход от улицата.

Стените на приземието са изградени, от каменна зидария, неизмазана, с изключение на тази на ъгловия дюкян, които са талпени.

Големите отвори на дюкяните са затворени с дървени кепенци. Входната ниша към мазето е затворена с двукрила врата.

Двата етажа са жилищни, в тях се влиза от към двора. Стените им са талпени, измазани откъм двора, от двете страни, а към улицата само отвътре.

Прозорците са малки, с двукрили капаци, които се отварят навън. Особено интересна е фасадата към улицата. Независимо от голямата височина на къщата подчертано е разделянето на трите етажа посредством издаването на всеки един от тях над долния.

Тъмните линии на хвърлената сянка с реда от профилирани конзоли ясно разграничават трите пояса.

В средата на горния етаж излиза еркерът, акцентирайки симетричното решение.

Особена топлота прйдава на тази фасада тъмният цвят на дървото, от което е изцяло изградена.

Лицето към двора е открито, жизнерадостно и гостоприемно, В горния етаж се намира голям чардак с кокетно повдигната софа в югоизточния ъгъл.

Попниколовата къща е предоставена на Софийския университет „Климент Охридски“ за използуване като научна и учебна база.

В момента в къщата се помещава Музей по палеонтология към университета.