Резерват „Бяла крава“

Резерват Бяла крава

Местоположение – Елено-Твърдишкия дял на Средна Стара планина заема площ от 93,463 ха Кратко описание на ЗТ Създаден е с цел запазване девствения характер на вековна букова гора. Включва държавната гора в местност „Бяла крава“, землище на с. Костел. Екосистемата от букови гори с единичното участие на обикновен габър, явор, ясен, шестил се намира в устойчиво равновесие.

Резерват Бяла крава
Резерват Бяла крава

Резерватът попада изцяло в защитена зона BG0000211 Твърдишка планина, която е част от европейската мрежа на зони под специална защита НАТУРА 2000. Той представлява 0,22 % от площта на зоната и е единствената територия със строг резерватен режим в нея. Установените видове определят резервата като територия с регионално значение за тяхното опазване. Защитени биологични видове Висши растения – природозащитен статус имат 17 растителни вида. В Червената книга на Република България са два вида: Планински явор [Acer heldreichii) и Фривалдскиева микромерия [Micromeria frivaldszkyana) Наблюдават се 2 български ендемита – Балканска власатка [Festuca bakanka) и Фривалдскиева микромерия (Micromeria frivaldszkyana) и 2 балкански ендемита – Планински явор (Acerheldreichii) и Триниелистна самогризка [Scabiosatriniifolia).

Низши растения и гъби – 5 вида представители на Листнатите мъхове (Bryopsida). С консервационна значимост е Leucobryum glaucum. Безгръбначни животни – 5 вида са включени в различни природозащитни списъци: Адмирал (Vanessa atalanta), Венерина седефка (Argynnis paphia), Шарена синапница {Pontia edusa), Обикновена седефка (Issoria lathonia), Буков сечко (Morimus asperfunereus).

Strobilomyces strobilaceus
Strobilomyces strobilaceus

Земноводни и влечуги – Характерен земноводен вид за резервата е Планинската жаба (Rana temporaria). Глациални реликти са Планинската водна жаба [Rang temporaria) и Усойницата [Vipera berus).

Планинска жаба
Планинска жаба

Бозайници – Приоритетни видове за опазване и допълнително проучване са: Мечка [Ursus arctos), Дива котка (fie/д silvestris), Вълк (Canis lupus), Златка (Martes martes), Благороден елен (Cervus elaphus). Установени са общо 7 вида прилепи (21% от видовете, които се срещат в страната). Птици – Приоритетни видове за допълнително проучване и опазване са: Черен щъркел [Ciconia nigra), Сокол скитник (Falco peregrinus), Горски бекас (Scolopax I rusticola), Гълъб хралулар [Columba oenas), Черен кълвач (Dryocopus martius).

Малък подковонос
Малък подковонос

Най-близкото населено място е с. Зеленик, което се намира на 3,5 км северно от резервата. Други близки населени места са селата Колари и Костел. От южната страна на Старопланинското било най-близко се намират селата Вяла Паланка – на 7,5 км и Вожевци. Близост до екотуристиче- ски обекти и маршрути Най-близкия висок връх е Чумерна, разположен в западна посока. В близост се намират и поддържаните резервати „Хайдушки чукар“ (10 км), „Савчов чаир“ (23 км),„Сини бряг“ (9 км) и природен парк„Сините камъни“ (25 км). Културно-историческо наследство Районът на резервата е свързан и с легендата, че тук е живял и хайдутствал Вълчан войвода (Бъчваров, 1988). Близост до транспортна и комуникационна инфраструктура Намира се на 10 км западно от прохода Вратник и 1бкм източно от Твърдишкия проход. Отстои на 55 км югоизточно от областния център гр. Велико Търново, на 17 км южно от гр. Елена. Потенциална стойност Резерватът има важно значение за опазване на екосистемата на буковите гори в средния планински пояс. Представлява интерес от научноизследователска и образователна гледна точка като територия, запазила естествения характер и ненарушеност на екосистемата и ландшафта. Буковите гори в резервата могат да се използват като еталонни при планирането на горско-стопански дейности в лесоустройствените програми. В прилежащите зони на резервата съществуват разнообразни възможности за екотуристически дейности, които подлежат на проучване и оползотворяване в съответствие с природозащитното законодателство

Скалите на връх Бяла крава
Скалите на връх Бяла крава

Резерват „Бяла крава“ е разположен на северните склонове на Елено-Твър- дишкия дял на Средна Стара планина, в местността „Бяла крава“, откъдето носи и наименованието си. Според физикогеографската регионализация на България резерватът попада в Старопланинската област (География на България, 2002). По отношение на административното деление на страната, резерватът попада в землището на село Костел, община Елена, Великотърновска област. Границите на резервата имат обща дължина от 5,59 км. Южната граница се очертава от главното старопланинско било. Започва при кота 1028,9 м, след което надморската височина плавно се повишава и след 0,36 км достига до връх Сливката (1057 м). След това в продължение на 1,1 км преминава две малки седловини с понижение от около 10-15 м и достига най-високата точка на резервата при кота 1071 м. Северната граница започва от най-източната точка, изкачва се до 1051 м при връх Телето и продължава към връх Бялата крава на 1057 м н. в. След върха границата обикаля от север скалния масив на Бялата крава и се спуска в южна посока до река Белокравищница. Площта на резервата е 93,463 ха, но е претърпявала промени. При обявяването му през 1968 г. неговата площ 45,2 ха. През 1974 г. територията му е увеличена с 45,8 ха и по този начин достига до 91,0 ха. След актуализация на площта през 2006 г., в резултат на по-точни замервания, резерватът е с настоящата си големина.

Резерват Бяла крава
Резерват Бяла крава

Резерватът е обявен със Заповед № 508 от 28 март 1968 г на Министерството на горите и горската промишленост, на основание действащия по това време Закон за защита на природата. През 1974 г на основание чл. 16 и 22 от Закона за защита на природата, с оглед по-доброто опазване на резервата, МГГП със заповед № 20 от 5 януари 1974 г. видоизменя Заповед № 508/28.03.1968 г., като площта на резервата е увеличена до 91 ха. Първите данни за лесоустройство на резервата са от Лесоустройствения проект от 1982 г. на ГС Елена, в който е посочена залесена площ от 89,8 ха и незалесена – 1,2 ха. От описанието в лесоустройствения проект е видно, че гората е преимуществено букова, като дърветата са 150-160 годишни, със средна височина 24 м и среден диаметър 34 см, и единично участват обикновен габър, явор, ясен, шестил. Стопанисването, охраната и опазването на резервата до неговото преминаване на административно управление от МОСВ, се извършва от регионалните структури на МГГП – ГС Елена – горски надзиратели при ГТУ„Костел*. През годините не са извършвани каквито и да било дейности на територията му, включващи оползотворяване на сухата и паднала маса от горското стопанство. Научните изследвания на резервата са крайно недостатъчни. Досега е извършено едно проучване на флората на резервата в средата на 90-те години. Други теренни проучвания са извършени през 2013 г. при разработването на План за управление на защитената територия.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge