Археологически музей

Археологически Музей

Археологическият музей, в който е представена експозиция „Велико Търново — столица на България XII—XIV в.“.
Намира се в първата сграда, строена за музей през 1939—1954 г. (ул. „Иван Вазов“ 2) по проектна арх. А. Дамянов и арх. В. Хашнов.

Експозицията е изградена на основата на богат документален и археологически материал. Обхваща няколко теми, които характеризират историята на средновековната столица Търновград В първата зала на музея са показани много материали от новопроучените праисторически селища от западната част на Велико Търново — Качица, край с. Самоводене и край с. Хотница (водопада).

Античността е представена от експонати от материалната и духовната култура на римския град Никополис ад Иструм и от керамичните центрове край с. Хотница, гр. Павликени, с. Втората тема „Създаване на славянобългарската държава и мястото на Велико Търново в историята на средновековна България VII—XI в. изтъква приемствеността на Търновград като столица през XII—XIV в. от българската държава VII—XI в. в областта на духовната и материалната култура.

Чрез документи, миниатюри и археологически материал е показана борбата на българския народ за освобождение от византийско робство, чието начало е Темата „Велико Търново като столица на България XII—XIV в.“ чрез документи и богат археологически материал разгръща политическата история на средновековна България. Присъствието на феодалната аристокрация (висшето болярство) е представено чрез намерените златни пръстени на болярите Бесар, Доброслав, Класовата борба в средновековна България — богомилството и въстанието на Ивайло.

Следващата тема е: „Борбата на българския народ срещу Особено място е отделено на средновековната българска архитектура.
На първо място е показан общият вид на Търновград като столица — градоустройствен план по данни на археологическите разкопки; строителни етапи на крепостта Царевец; стари изображения на Търново от книгохранилища у нас и чужбина.

Гражданската архитектура е представена чрез графични реконструкции на царския дворец на Царевец от няколко аспекта, макет на разкопките на двореца, графични реконструкции на къщи на граждани, на болярски сгради на север от двореца.

Култовата архитектура се разкрива чрез графични реконструкции и план на патриаршеския дворец, изображения на патриаршеския дворец на средноевропейски военни карти, патриаршеската църква — разкопки и реставрация, също така чрез средновековните църкви в Асенова махала и характерни архитектурни детайли и прийоми на култовата архитектура. В тази тема е отделено Значително място в експозицията заема и развитието на средновековните занаяти.

Те са представени отделно, конкретно и пълно чрез оригинални археологически материали: грънчарство (особено място е отделено на средновековната трапезна „сграфито“ керамика), металолеене и металообработване (пещи, инструменти и продукция от разкопките на Царевец и манастира „Великата лавра“), дърводелство, коларство, кожарство, тъкачество, предаче- ство (оръдия на труда и предмети на бита), производство на стъкло и мозайка, производство на ювелирни изделия със светско и култово предназначение (златарство).

Развитието на търговията и търговските връзки в средновековна България са показани чрез договорите на българските владетели с търговци от Венеция и Генуа, Добровник, чрез колективни български и чуждестранни монетни.

Оригиналните части от тъкани, реконструкцията на шевицата, на сърмената тъкан, на отделни части от облеклото на Калояновото погребение представляват Дейността на Търновската книжовна школа е показана много разгърнато чрез копия на български книги, пазени у нас и в чужбина, характеризиращи многообхватната дейност на Монументалното изобразително изкуство е представено предимно чрез копия на най-известните и характерни стенописи, дело на живописците от Търновската живописна школа.

В експозицията са експонирани над 1300 оригинални предмета, 70 копия, 20 карти, схеми, макети, 10 художествени