Затвор-музей в град Велико Търново

Музей Затвор

Сградата на затвора е на днешния пл. „Съединение“ от южната страна на конака.

Строежът на тази сграда вероятно е завършен црез 1862 г., тъй като първите затворници тук били участниците от Хаджиставревата буна, за което говорят и първите документи.

Цялата сграда е иззидана от камък. Състои се от подземие и два етажа. Стените са дебели между 70 и 90 см. Подземието е използвано само в годините на робството.

До него се отива по дървена стълба и се състои от две помещения. Едното е служело за инквизиции, а в другото са държали затворниците, хвърляни направо върху земята, влажнаот стичащата се непрестанно по стените вода.

Светлина се процеждала единствено през малките тесни процепи на дебелите стени. От описанието на учителя революционер Р. Радославов, лежал в този затвор през 1876 г., се разбира какво са представлявали тези помещения: „Собствената тъмница, називаема хумба, е каменно голямо здание четвъртито, наскоро съзидано.

Стените му по пет педи дебелина и трийсет педи височина от основанието му. Заема едно пространство около осемдесет педи четвъртити. Това кромешно здание е разделено на две отделения, горен и долен етаж и под тези две отделения друго едно, изкопано в земята, називаемо кюмюрлюк. Там божия светлина никога не прониква, там непрестанно от страните на земята тече по малко вода и отгоре пада капка по капка. На подножието стои мокра земя. Там изобилстват червеи и различни бубулечки.

Двете отделения имаха по осем стаи, сяка стая да събира най-много по 20 до 160 души.
След Освобождението етажите над подземието са преустроени. Отворени били по-широки прозорци и е поставен дървен под. Сградата е използвана за затвор от 1862 г. до 8 септември 1944 г.

Тук е затварян на няколко пъти Филип Тотю, който е и единственият затворник, избягал от този затвор. В затвора са били още Стефан Караджа, Васил Левски, Бачо Киро, Иван Панов, Георги Измирлиев, Цанко Дюстабанов, Димитър Благоев, Никола Габровски, Гаврил Георгиев, участници от Юнското и Септемврийското антифашистко въстание от 1923 г., както и много дейци на партията, партизани, ятаци, помагачи.

В продължение на осем десетилетия затворът е свидетел на страданията и непреклонната твърдост на стотиците борци за национално и политическо освобождение, борци против фашизма и капитализма. Днес сградата е превърната в музей.