Къща-музей Констанцалиева къща в Село Арбанаси

Констанцалиевата къща е една от големите и богато украсени къщи в село Арбанаси, намира срещу Коконската чешма.

Тя е една от най-големите и богато украсени къщи. Датира вероятно от началото на XVIII в.

Има сведения, че в началото е принадлежала на рода на Кокона Султана (баба на Султана Рачо Петрова). По-късно е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес.

По време на земетресението през 1913 г, е разрушена, по-късно реставрирана със собствени средства на Леон Филипов и предадена на музея.

Къщата е разположена на самата улична линия, от другите страни дворът е ограден с висок зид. Двуетажна е, долният етаж е от камък, а вторият—паянтов, без еркери и чардаци.

В двора се влиза през голяма двукрила и друга по-малка порта.
В приземния етаж са жилището на пазача (от две помещения), стая за прислугата, маза, складове за стоки, конюшни за няколко коня, скривалище и три стълбища (главно, черно и друго, свързващо скривалището с етажа).

Входната врата на къщата е дървена, обкована с широкоглави гвоздеи.

На втория етаж се излиза през главния вход. Тук се намира голяма стая — приемна, гостна (хает), вдясно е зимната спалня, а другата врата от хаета отива за коридора разпределител (хоризмото). Отляво на коридора е заседателната стая, а отдясно са кухнята, столовата, сервизните помещения. Вратата в дъното на коридора отвежда до лятната спалня. От лятната спалня има врата, която води до черния вход, а до него чрез малко преддверие се влиза в стаята за родилката.

Вторият етаж е твърде просторен и в него има всички удобства за живеене. Въпреки големите размери на стаите още с влизането се чувства уют и спокойствие. Цялостаата вътрешна украса на таваните — гипсови и дървени (с профилирани летви, дърворезба по долапите), свидетелства за културата, вкуса и изискванията на стопанина към майстора строител. Реставрирана е през 1958 г.

В къщата е подредена експозиция ”Арбанашки бит XIX в. Преустройвана е няколко пъти.

Днес тя се посещава от много туристи, буди възторг и чувство на гордост от таланта на българския неизвестен майстор строител, работил в най-тежките години на робството.