Музей Възраждане и Учредително събрание

Музей Учредително Събрание

Музеят “Възраждане и Учредително събрание” се намира в севрната част на площад “Съединение” в гр. Велико Търново. Експозицията е разположена в сграда на стария турски конак.

През 1872 г. старата сграда на конака била съборена и по поръчка на мютесарифа Али бей, а след него на Хай дар бей започва строеж на нов голям конак, предназначен за къшла (казарма).

Проектирането и строежът са предоставени на българския майстор строител Кольо Фичето.
От целия окръг населението било заставено чрез ангария да доставя строителен материал. И тук заради терена от едната страна, сградата е на четири етажа, а от северната, където е главният вход, на два с дължина 60 м и ширина 20 м.

Най-долният етаж е облегнат на скалистия скат и гледа на юг. Трите етажа са свързани 70 с еднокрила странична и двукрила главна входна стълба. В средата на етажите има коридор с дължина 53 м и ширина 10 м. Стаите са разположени от двете страни на коридора.

Фасадата е строго симетрична в центъра с дьговидно издаден портик в центъра. Главният вход представлява шестоъгълна аркада на колони, завършваща с красива, двойна бароково фичевска кобилица.

Въпреки че сградата официално е строена за нуждите на турската администрация или за казарма, Кольо Фичето успява да вмъкне някои типични елементи от българската гражданска архитектура. Това са кобиличнйят корниз, двураменното извито стълбище, големият вътрешен коридор хол с елементи, които се срещат в по-големите и богати български къщи.

На 18 декември 1906 г. пожар унищожава цялата сграда. Изгаря архивата на българската градска община от 1858 г.
На следващата година сградата е възстановена по фотографски снимки.
Запазват се фасадата и разпределението, но са допуснати изменения, които нарушават първоначалния вид. Не са възстановени южната и западната шестоъгълни аркади, които ясно личат на панорамни снимки на Търново от 1884 и 1885г.

През последните години (1985 г.) сградата отново е възстановена, като се извършва реставрация с желязо и бетон. И сега също в най-общи линии са запазени само северната и източната фасада. Южната и западната остават така, както са изменени при втория градеж.

Промени има и във вътрешното разпределение. Наред с архитектурните си достойнства сградата на конака е На 8 май 1876 г. извънредният турски съд начело с Али Ше- I фик бей съди българските въстаници, участвали в Априлското въстание. На 7 юли 1877 г. търновските граждани тук посрещат с хляб и сол първите руски войски, освободили града. На 9 юли 1877 г. пред конака тържествено е връчено знамето от 1876 г. на Четвърта опълченска дружина.

На 10 февруари 1879 г. на третия етаж се открива и заседава Първото учредително събрание за изработване на основния закон на новоосвободената българска държава.

На 16 април свидетел на паметни събития в българската история. (с. г.) става подписването на Търновската конституция. На следващия ден започват заседанията на Първото велико народно събрание за избиране на държавен глава. На 27 юли 1879 г. за български княз е избран Александър Батенберг.

На 27 юли 1884 г. тук заседава Четвъртото обикновено народно събрание.

Тук на 6 септември 1885 г. Стефан Стамболов и Петко Каравелов вземат решение да се признае съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 9 септември 1944 г. в тази сграда е провъзгласена народнодемократичната власт в Търново.

Тук са управлявали турски паши, руски губернатори, български деятели в следосвобожденската епоха. В продължение на 100 г. тук се помещавали общината (кметството) и редица други административни учреждения. След реставрацията на сградата през 1985 г. е подредена експозиция на Възраждането и Учредителното събрание.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge