Преображенски манастир „Св. Преображение Господне“

Преображенски манастир- Намира се на 7 км от Велико Търново под непристъпните скали на левия бряг на р. Янтра. Вляво от централната магистрала Велико Търново — Русе се отклонява пътят за манастира, По големина е четвърти в страната и първи сред великотърновските манастири Допрян е плътно до скалния венец на Беляковското плато.
Основан е около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й цар Иван Щишман, откъдето е получил името си ”Сарин” или ”Шишманов”. Средновековният манастир се намира на около 500 м южно от сегашния. Това разкриват сондажните разкопки, направени през 1952 г. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и че-тирилистни устиета и панички, В годините на робството манастирът е опожаряван на няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен, През 1825 г, родолюбивият монах отец Зотйк започва неговото възста-новяване, Разрешение е получено със специален ферман от 1832 г.

Постепенно се Застрояват манастирските сгради, които затварят един правоъгълник с двор, застлан с калдъръм. През 1834 г; майстор Димитър Софиялията започк ва строежа на главната църква ”Преображение Господне”. Като участник във Велчовата завера, той е осъден и обесен през 1835 г. Църквата е довършена от майстор Кольо Фичето, който продължил строителството На комплекса. През 1837 г. той завършва юГоизточното крило с мажата гостна и оформя главйия вход и колоната. Четири години по-късно, през 1861 г., изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква ”Благо- вещение” върху подземния параклис ”Св. Андрей”, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. След Освобождението (1891 г.) е построен гробищният параклис”Възнесение Лазарево”. Отляво на главния вход през 1894 г. е издигната висока триетажна сграда с помещенията — трапезария/ магерйца, игуменица и библиотека,

Централната църква ”Св, Преображение Господне” е еднокорабна, едноапсидна, с мъжко и женско отделение и притвор, Църквата е украсена отвън и отвътре, Тук от 1849 и 1851 г. работи видният възрожденски живописец Захари Зограф, най-яркият представител на Самоковската школа. Наред с образите на светците в женското отделение на църквата Захари Зограф поставя портретите на Кирил и Методий, Патриарх Евтимий, Теодосий Търновски, на владетели от Първата българска държава, като отделя и скромно място на своя автопортрет, изписан на северозападния ъгъл на женското отделение, непосредствено до славянските просветители. Автографа си е поставил в долния десен ъгъл на храмовата икона ”Преображение”. Интерес представлява композицията му ”Страшният съд”, разположена върху цялата източна стена на притвора, При изписване на облеклото на женските фигури е показана характерната женска носия от Търновския край — сукман и сокай. Авторът е отразил схващанията си за битието, почерпани от богатия му житейски опит. Композицията му ”Колелото на живота”, разположена на голям блок на южната външна стена на църквата, и досега не е изгубила значението си, вярно отразяваща жизнения човешки път, началото и края. Издържани в стилистично и композиционно отношение са фреските ”Рождество Бого- родично”, ”Усшение Богородично”, ”Тайната вечеря”. По- голяма част от иконите на иконостаса са също дело на Захари Зограф. Особен интерес в тази църква представлява дърворезбованият иконостас, изпълнен от тревненски майстори. Красива е ажурната резба на царските врати. В тази църква се намира шедьовърът на възрожденския художник Станислав Доспевски — иконата ”Св. апостол Андрей”. Негово дело са и иконите от 1864 г., поставени в църквата ”Св, Благовещение”, строена през 1863 г. като куполна църква върху основите на старата църква ”Успение Богородич-
но”. Иконите на иконостаса в подземната църква ”Св. Андрей” са работени от видния иконописец и резбар Папа Витан, един от най-ярките представители на Тревненската школа през първата половина на XIX в. А иконите в най- новата гробищна църква ”Възнесение Лазарево” са дело на тревненския иконописец Иванчо Кънчев.
През 1860 г- Кольо Фичето построява камбанарията с часовник с шатровиден покрив. Едновременно със строежа на камбанарията около 1858—1863 г. той оформя юж- ното крило на манастирския архитектурен ансамбъл, килиите и главния вход. През 1877—1878 г. рускдят император Александър II подарява на манастира най Голямата камбана (750 кг) и кристален полилей, поставен в църквата ”Преображение Господне”, в знак на благодарност, че манастирът отстъпва своите помещения за руска военна болница.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge