Самоводската чаршия

Самоводска чаршия

Самоводската чаршия е създадена през 60-те и 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център. Оформят се две улици с търговски и занаятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малкия площад, известен сега като Самоводски пазар.

През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и други чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар наред със занаятчийските работилници се намира ханът на хаджи Николи.

След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско- търговския характер на стария град.

Тук има три фурни за симити, пити- пърленци, кравайчета. Тук се прави кадаиф, халва, продават се пуканки, боза, туршии. По улицата, водеща от Самоводския пазар към Дряновския хан, едно в друго се притискат малките работилнички и търговски дюкянчета — папукция, плетач, бакалин, панталонджия, ковач, кафеджия, берберин, шекерджия, куюмджия. В пазарните дни Самоводската чаршия е била едно от най-оживените места на днес занаятчийската чаршия е архитектурноетнографски комплекс.

Изграждането му е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина и края на XIXв. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на видния български писател Емилиян Станев.

По днешната ул. „Г. С. Раковски“ са експонирани, оборудвани и пуснати в действие редица занаятчийски работилници — грънчарска, оръжейна, златарска, бакърджийска, резбарска, бъчварска, шекерджийска, папукчийска, тъкачница, работилница за точене на ножове, за ремонт на музикални инструменти, за палачинки, за кадаиф, иконописно ателие и фурна на Самоводския пазар.

С цел разширяване на производствения показ в съседната улица „Т. Мамарчев“, която от Самоводския пазар се спуска към пл. „Велчова завера“, през 1987 г. са разкрити представителни магазини, битови търговски заведения и работилници за някои традиционни занаяти — кожухар, гостилница „Сухиндол“, магазини за сушени плодове и подправки и за млечни произведения. Така се възражда една прекрасна традиция, показват се архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge