Църквата „Свети Димитър Солунски“

Свети Димитър Солунски

Църквата ”Св. Димитър”. Намира се под североизточния склон на Трапезица на десния бряг на р. Янтра. Тя е най- старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието на българите през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. След успешния край на въстанието и възстановяване на българската държава църквата вероятно става царска. Тук са коронясани първите владетели от Асеновата династия — Петър, Асен, Калоян. Малко по-късно в края на XVII или началото на XVIII в., към църквата бил създаден и манастир. Към него принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971 г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.

Църквата и манастирът около нея са просъществували до третата четвърт на XIII в., когато са били разрушени, най-вероятно при земетресение. По-късно, през XV в., с материали от разрушената църква ”Св. Димитър” южно от нея била издигната друга църква, която лежи върху основите на южната манастирска сграда. След разрушаването на църквата ”Св. Димитър” и манастира около нея през втората половина на XIV в. тук бил създаден голям християнски некропол, който просъществувал до началото на XX в. От него са разкрити и проучени повече от 500 погребения, съхранени днес в специална костница в северната част на двора.

В края на XVIII в. и началото на XIX в. църквата ”Св. Ди-митър” била ограбена от кърджалии. Кратки описания за нея през XIX в. са оставили д-р Васил Берон, д-р Хр. Даскалов, Феликс Каниц и др. През втората половина на XIX в. църквата е силно повредена, а земетресението през 1913 г. окончателно я унищожава. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.
Първите археологически разкопки са правени през 1906—1921 г. от търновското археологическо дружество в притвора, наоса и двора на църквата. Цялостните научни археологически проучвания започват през 1971 г. под ръ-ководството на доц. Я. Николова и М. Робов. Резултатите разкриват строителните похвати и постижения на времето — изясняват плана на църквата, строителните й периоди и нейната богата външна декоративна украса. Тя е едноко- рабна, едноапсидна, кръстокуполна църква с притвор, наос и олтар. Апсидата е петостенна. Външната декоративна украса е постигната чрез редуването на камък, хоросанова спойка и тухли, и засилена от вградените четирилистни устиета и панички, покрити с разноцветна глазура. Вътрешността й била украсена с фрески. От вътрешната украса на църквата са запазени в олтара два живописни слоя.
Множеството материали, придобити при археологическите разкопки, свидетелстват, че църквата ”Св. Димитър” и манастирът около нея са играли важна роля в духовния и просветния живот на столицата Търновград.

Обемно-архитектурната реставрация на църквата започва през 1977 г. въз основа на резултатите от археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха. Това е реконструкция на обект с неизвестен графичен първообраз. Възстановеният храм ”Св. Димитър” е открит като музеен
обект през 1985 г. във връзка с 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен срещу византийския поробител и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава. Църквата е един реконструиран памет-ник, който достойно защитава историческия смисъл на епо-халното дело на братята Асеновци.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge