Църквата „Свети Четиридесет мъченици“

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Това е най-известния средновековен български паметник във Велико Търново.

Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г.

През XIII—XIV в. църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е била главна църква на манастира „Великата лавра“, който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра.

Била е още царска църква йо време на Иван Асен II. Състои се от две части — продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена па- късно към западната й страна.

В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска.

Църквата „Свети Четиридесет мъченици“

С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени.

Първите опити да се проникне в джамията ни отнасят към втората половина на XIX в., когато интересът към героичното минало на народа ни насочва погледите на нашите първи просвети-
тели и родолюбиви възрожденски дейци към Теке джамиси. Пръв успява да разгледа джамията д-р Васил Берон (през 1857 г.), който оставя и пълното нейно описание от това време, а след него и д-р Христо Даскалов (през 1858 г.).

След освобождението от османско иго започват и първите частични археологични проучвания — през 1906 и 1914 г. Системните археологични разкопки започнаха едва през 1969 г. Те продължават и днес и дават възможност да се изяснят етапите в изграждането на църквата. През 1972 г. в североизточната част на църквата на 1,10 м от северния зид, точно срещу олтарното пространство, бе разкрито християнско погребение на два метра под нивото на църквата.

В гроба бяха намерени скелет на мъж, дълъг 190 см, част от сърмена тъкан, а на ръката на скелета — масивен златен пръстен — печат, тежащ 61,1 г, на който във вид на дъга ясно и четливо е изписано Калоянов пръстен. Заключенията на антрополозите и научните изследвания на историци, археолози и химици дават основание на специалистите от Българската академия на науките да приемат за работна хипотеза, че е открит гробът на бьлгарския цар Калоян.

До днес оригинални са се запазили двата реда колони в същинската част на църквата. При преправките на джамията през XIX в. те не са били изхвърлени, а само надстроени, за да достигнат до новия по-висок таван.

Три от тези колони са изключително ценни за българската история паметници с надписи — Асеновата, Омуртаговата и колоната от крепостта Родосто.

Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата историческа победа на българите от 1230 г., след която границите на България достигнали до Черно, Егейско и Адриатическо море, българската държава израснала като мощна сила на Балканския полуостров, а нейната столица Търновград станала „втори Константиноград, трети Рим за цялото славянство“.

Надписът е изписан в 13 реда на български език: «“В лето 6738 (1230) индикт III, аз, Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя до Одрин до Драч превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на мое царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене направиха дните си, тъй като бог 1 заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин“.

Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на АX илфердинг, на знаменития руски славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, които, както и самият той. го публикуват през следващата 1859 г. През 1860 г. надписът публикува и Г. С. Раковски.

Точно срещу Асеновата колона е поставена другата колона с надпис, свързан със строителната дейност на българския владетел хан Омуртаг. Омуртаговият надпис вълнува със здравата си житейска философия: „Хан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измерих (разстоянието) помежду двата всеслав-ни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславиа и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни за този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог му даде да проживее сто години“.

Колоната на Омуртаг и тази от крепостта Родосто били поставени в църквата «Св. 40 мъченици» заедно с Асеновата колона, за да покажат приемствеността на героичните традиции на Втората българска държава от Първата.

Освен колоните с надписи до наши дни са запазени и някои стенописи, работени от майстори от Търновската живописна школа — картинен календар за месеците август и ноември в четири реда, св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан. В църквата бил погребан починалият в Търново на 14.1.1235 г. основател на сръбската самостойна църква и пръв неин глава сръбският просветител св.Сава, родственик на Иван Асен II, чиито мощи още на следващата година (1236) били пренесени в Сърбия.

Разкопките във и около църквата продължават на широк фронт. С тяхното завършване окончателно ще се изяснят множеството факти и моменти от историята на този изключителен средновековен български архитектурен и исторически паметник.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge