Манастира „Св. Николай“ в село Арбанаси

Манастирът „Св. Никола“ се намира в западния край на с. Арбанаси.
Отначало, през втората половина на XVII и началото на XVIII в„ е построена църква като енорийска. Според гръцко евангелие от 1670 г. параклисът му „Св. Илия“ е осветен на 15 април 1710 г.
Има данни за бунтове в манастира през 1717, 1729 и 1744 г. Църквата е стенописана през 1765 и 1784 г.
По време на голямото кърджалийско нападение на Арбанаси през 1798 г. църквата е ограбена, полусъборена и изоставена.

С помощта на дарения след десет години е възстановена, а през 1833 г. е превърната в манастир, През 60-те години на XIX в. в манастира живеят около 30 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги, с плетене на чорапи и др. По време на подготовката за въстанието през 1876 г. по препоръка на йеромонах Харитон монахините тъкали шаяк за дрехите на въстаниците от Първи търновски революционен окръг.

През 1893 г. в манастира и църквата е извършено преустройство.

Дядо Зотик е възобновител на Преображенския манастир както и на манастира„Св. Николай Чудотворец” .Той е бил духовен наставник на сестринството в манастира и умира по време на чумна епидемия. Монасите го пренасят в Преображенския манастир и там го погребват. Схимонах Зотик е един от малкото монаси, които се осмеляват да извършват богосложение на църковно славянски език, който не се ползвал в православните български църкви и манастири след поробването на България .

Както се знае по време на османското робство проповедите в православните църкви се извършвали на гръцки език , непонятен за по- голямата част от българското население. За Схимонах Зотик , бащата на П.Р. Славейков е казал „ почитаха го като светец и като такъв по живот беше”.През 60 –те години на ХIХ в. В манастира живеят около 40 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги , с плетене на чорапи и др.

По време на Априлското въстание попрепоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг. По време на Руско Турската война , руските военни части са били разквартирувани в село Арбанаси а монахините от манастира „Св. Николай Чудотворец “ са помагали и в знак на благодарност получават дарение от Русия иконостас , за манастирския храм. Манастирът е разширен а църквата му става първата с купол в Арбанаси. По това време игумения Зиновия Ламбринова е посетила, Русия и спомага за създаването на манастира като девическа обител, трети по рода си по време на възраждането. Църквата „ Св. Никола „е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол, с параклис „Св. Илия“ от север, който е издигнат и осветен на 15 Април 1716г. При ремонт, непосредствено след Освобождението стенописите в мъжкото и женското отделение на храма били заличени и по стените са изписани нови. Много от иконите са подарени от руски воини.

Малко от художествените ценности на манастира са достигнали до нас. Два големи бронзови полилея от манастирската църква , единият с двуглав орел и надпис , възхваляващ дарението и съобщаващ мястото на изработката си – Нюрнберг -1746г., 8 юни , разкриват връзките на местните търговци – власи , албанци или гърци, а може би гърчеещи се българи, със Западна Европа. Гръцко евангилие , печатано във Венеция през 1760г. Селището , ограбвано на няколко пъти и опустошено от кърджалиите, има документален опис на разсипването си : „ И нашия дом все разграбиша – пише Софронии Врачански – и не остана ни лъжица, ни паница, и мои дрехи и книжа , що имах, все узеша и всеки дом раскопаша….. Въпреки превратностите на времето породени от исторически и светски причини вратите на „Св. Николай „Чудотворец са отворени.