Архитектурно-музеен резерват „Арбанаси“

На 4 км североизточно от Велико Търново на високо плато с изглед към средновековните крепости Царевец и Трапезица е разположено старинното селище Арбанаси.

То е единственото у нас селище с монументални старинни къщи подобни на „малки крепости“ и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис, създадени през XVI-XVII в. облик, външната и вътрешната украса на къщите правят от Арбанаси уникален паметник от нашето архитектурно и художествено наследство, поради което се посещава не само от туристи, но и от учени археолози и историци, архитекти, художници и др.

Документ — ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който се подаряват земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица под общото название Арнабуд кариелари, на великия везир Рустем паша, зет на султана.

Сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори и в книгата на софийския католишки епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. и отбелязал, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.

Липсата на друг документален материал предизвиква различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси.

Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най западните краища след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. Г. С. Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.

Други смятат, че тук са се настанили прокудените албанци след несполучливото въстание на Георги Кастриоти през 1466 г. Срещу второто предположение има сериозни доводи.

Арбанаси
Арбанаси

Нелогично е османските власти да настанят части от разбитата войска на Георги Кастриоти на 4 км от столицата на българската държава, която само преди 73 години е поробена и където споменът за славата и величието е жив и стремежът за освобождение много силен. Но ако се допусне, че това е така, османлиите не биха дали името Арбанаси (както е в българския изговор), а биха утвърдили своето название Арнаутлии.

През средата на XIX в. в документи, учебници и други книги селото е известно с името Арбанаси. През 1859 г. А. П. Границки, учител в Търново, нрави превод на търговското ръководство, издадено от Хамам джиев в Цариград. В него за Арбанаси е записано: Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси, гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители.

Този възрожденски учител, родом от Котел, завършил медицинско училище в Цариград, автор на много преводни книги от гръцки, гурски и френски, на учебници, дълги години учител в Търново, найточно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри“. По-богат документален материал (приписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от XVII и XVIII в. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на XVII в. и докрая на XVIII в. Тогава по думите на Софроний Врачански, живял известно време в Арбанаси, селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най видни търговски фамилии.

Арбанаси
Арбанаси

Основният поминък бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството.

Тук отглеждали твърде много буби. Черничевите дървета в м, Черничака изхранвали бубите. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя.

Мнозина от тях са удостоени със специален султански берат и търгували свободно, като достигали до Багдад, Индия и Персия. Продавали своите произведения, получени от заклания едър и дребен рогат добитък – преработено месо, лой, червиш, кожи и др. На връщане докарвали коприна, кадифе, различни подправки за ястия, редки билки за лекуване и др-, които продавали на населението чрез своите магазини не само в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др. арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и църквите, строени в годините на възхода на селището. В края на XVIII в. в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г, селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия.

След 1810 г, започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече, че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва. В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние върху За икономическия възход и благосъстояние на националното съзнание на българското население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново, е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. Във Велчовата завера участва Йорго Витанов; по време на Кримската война българският доброволчески отряд е облечен и въоръжен от" най-богатия търговец в Букурещ арбанасчанинът Константин Чокан, който активно участва в благотворителното общество, по-късно в Добродетелната дружина; в Хаджиставревата буна от 1862 г. вземат участие Атанас Папазов и Панайот Николов, по-късно заточени в Диарбекир; друг арбанашки търговец — Спиро Константинов, със свои средства финансира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, участва в Добродетелната дружина, а по-късно, разочарован от старите, участва в БРЦК, за което е затварян.

Арбанаси
Арбанаси

От Арбанаси е фамилията Кърджиеви — братята Георги и Тома Кърджиеви, единият учител и книжовник, другият — Тома, е революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. По временна Освободителната война е разузнавач и преводач, а след Освобождението участва в русофилския бунт на русенските офицери, за което е разстрелян.

Арбанаси е родно място на Иларион Драгостинов – „една от най-възторжените души на онази епоха“, според определението на изследователя на Априлското въстание Д. Т. Страшимиров. Гюргевският централен революционен комитет го определя за главен апостол на Втори Сливенски революционен окръг.

По време на Освободителната руско-турска война 11 души от Арбанаси участват в нея като 142 опълченци. Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис.

Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса. 5 църкви и 2 манастира, отколкото този за името и произхода на селото. Тя се е развила и усъвършенствала съобразно обществено-икономическата даденост на селото и е получила неповторимия си облик съвсем самостоятелно, без да има повторения в нито един от останалите Спорът за развитието на арбанашката къща е не по- малък, български краища- Мненията на изследователите на арбанашката къща отговарят на двете становища за произхода на селото.

Надделяват доводите, че това е чисто българска къща. Оцелелите къщи най-ярко доказват, че най старите (каменните) са подобни на търновската болярска къща. Запазени са две такива – на хаджи поп Панайот и на чорбаджи Георги. Изградени изцяло от камък, те представляват малки крепости с вътрешни стълби. За защита отвън имат яки каменни портища — караулки, а за нощния пазач – ниши (фириди). Прозорците са малки с железни решетки.

Втория тип къщи са големи с дебели каменни основи, вторият етаж е паянтов, измазан с вар. Тези къщи са без балкони и еркери. Третият тип, най-късният, се появява през XVIII в. Тези къщи имат открит чардак без прозорци, закрит с дъсчени капани, които се отварят към градината. Строгата външност на арбанашката къща не се отразява на композиционно-планово- то решение.

Скромна и строга по външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на прозорците и здраво обковани външни врати, тя поразява с богатството и разкоша на вътрешното си устройство. Долният етаж е строен от камък, със засводени входове, водещи до големи яхъри, изби и скривалища. Тук е жилището и на пазача, и на прислугата. До втория етаж водят две стълбища – главно и всекидневно- На втория етаж са хаето (приемна, гостна), зимна и лятна спалня, стая за родилката, кухня, пещник (фонарио), баня и пруст (зимник). От двете страни на коридор (хориз- мо) са 146 разположени стаите. Това, което привлича и днес в арбанашката къща, е нейната вътрешна украса — дърворезба на таваните, вратите, прозорците, долапите; гипсова украса на тавани, джамали, фризове.

Всичко това свидетелства за художественото майсторство на строителя. В достигналите до нас къщи особено различие в разпределението няма. То е в богатството и разнообразието на украсата, което свидетелства не само за вкуса и умението, но и за икономическите възможности на собственика. Арбанашката къща е така устроена, че в нея можело да се живее дълго време, без да се излиза, освен за вода до кладенеца на двора. Всяка арбанашка къща е обградена от високи зидове (дувари), а вътре е имала скривалище, което говори за несигурността на времето, в което са живели жителите на това селище.

Арбанаси
Арбанаси

В двора на къщата се влиза през една голяма двукрила дъбова порта, обрамчена с каменни колони и покрита с четирискатен покрив. До нея е малката порта за постоянна връзка с улицата. Тя има прикрепено желязно чукче, с което се удря по железен пулт. И двете врати от вътрешната страна се затварят с едно или две дебели дъбдви гермета. Интерес представляват старинните арбанашки чешми с големи стрехи. Това са Коконската и Пазарската чешма.

Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Надписът е: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата.“ Другата чешма се намира в центъра на селото.

Наред с арабанашките къщи и чешми особен интерес представляват седемте арбанашки църкви, едни от най- забележителните паметници на българското изкуство през периода XV—XVIII в. Това са „Рождество Христово“, „Св. архангели Михаил и Гавриип“, „Св. Димитър“, „Св. Атанас“, „Св. Георги“ и манастирите „Св. Богородица“ и „Св. Никола“. В своя архитектурен план църквите са едно- корабни, едноапсидни, с полуцилиндричен свод под двускатен покрив.

Градежът им е каменен, прозорците са малки с Из село Арбанаси железни решетки, подовете им са настлани с квадратни тухли. Арбанашките църкви се състоят от две самостоятелни отделения — мъжко (източно с главния олтар и иконостаса) и женско (западно). От север обикновено има галерия, завършваща с малък параклис. Всички църкви са стенописвани. Те разкриват развитието на живописта в един 146 преходен период към изкуството на Българското възраждане и неговата връзка със столицата на Втората българска държава — Търновград.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge