Хълмът Царевец

Тази част от града е самостоятелно укрепена със стени и бойни кули. Тя е главната крепост на средновековния Търновград, в центъра на която се издигат царският и патриаршеският дворец.
Археологическите разкопки на Царевец започват през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължават през 1893 и 1900 г., но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. предприетите разкопки от възобновеното археологическо дружество в Търново се извършват частично и с прекъсване поради липса на средства (1905, 1910, 1911 г.). През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Бал- дуиновата кула. През 1932—1934 г. е реставрирана първата порта от главния вход, а през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и Трапезица.

От 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец. След създаването на Общонародния комитет през 1965 г. и след Постановлението на Министерския съвет от 1966 г. за развитие на Велико Търново се осъществява археологическа дейност на широк фронт. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялостно проучване на вътрешната крепост на Царевец. В резултат на разкопките вече е натрупан огромен археологически материал, на базата на който могат да се правят по-точни изводи и заключения.

Стените на места стигаща до 3,6 м, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г. Установи се, че в строителството й са съществували три периода: първи, отнасящ се към ранновизантийската епоха с най-ранните строежи, датирани към началото на V—VI в., втори — към първата половина на XII в., значително преди 1185 г., трети — вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава Малката (Асенова) порта прожава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали.
При археологически разкопки през 1977—1978 г. в кв. „Асенов“ около църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2,7 м, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец.

В крепостта на хълма Царевец можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част яа хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с три последователни порти. Пред първата порта
над Сечената скала имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г., и бойна кула над портата. Възстановена е без кулата през 1932—1934 г. по проект на арх. Александър Ращенов. Втората порта се намира на 18 м след първата, където са установени основи на четириъгълна кула, запазени до 1910 г. Третата порта на главния вход се издигала на 45 м след втората и съществувала до 1889 г. Тя била изгра- дена върху основите на по-стара порта от крепостната стена от I -VI в. Третата порта е реставрирана през 1971 г.
Вторият вход на крепостта Царевец е Малката порта (Асеновата) на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, Трапезица и Новия град. Над Малката порта се издигала кула на два етажа. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г.
Северно от югоизточната бойна кула се намирал третият вход за крепостта — Френкхисарската порта. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2,5 метров път, запазен до 1910 г.

В югоизточния край на крепостта Царевец — най-лесно достъпното място на хълма — се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта, и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула. Реставрирана е през 1930—1932 г. по проект на арх. Александър Рашенов.

На 700 м от главния вход в северна посока, там, където се събират източната и северозападната крепостни стени, хълмът Царевец завършва със силно издадена над Янтра скала, известна като Лобна скала. От нея през XII—XIV в. били хвърляни в Янтра предателите на родината.

Укрепеният средновековен град на хълма Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания са открити още над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви
(4 от които са ранновизантийски) и 4 манастирски комплекса. Освен представителите на феодалната класа — царе, боляри и духовенство — на Царевец е живяло и многобройно обикновено население, което обслужвало феодалната класа. Една част от него са били занаятчии, търговци, земеделци. Затова свидетелстват големият брой жилища и стопански постройки около царския дворец, Патриаршията, на северозападния и източния склон. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII—XIV в. е 3000— 3200 души.
При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл при изграждане на отделните части. Различават се няколко квартала, от които най-типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршията. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви.
Българските жилища са няколко типа — малки, каменни надземни жилища и двустайни или много стайни къщи на един.или два етажа. Голямото болярско селище (северно от двореца) е оформено като самостоятелен архитектурен ансамбъл.

Манастирските комплекси, от които най-характерни са тези около югоизточната кула и при Лобната скала, са строени с вътрешен двор и сгради, обединени от манастирската църква.
Входовете на крепостта и околните й градски части са свързани с оформена улична мрежа. Централната улица свързвала главния вход с царския дворец. Тя се разклонявала на две: към Малката порта на Новия град, неговите църкви и манастирски комплекси, и към Лобната скала. Друга улица минавала покрай източната крепостна стена и свързвала южния вход на двореца със сградите в югоизточната част на Царевец. От главния вход голяма улица водела покрай южната крепостна стена през квартала около Балдуиновата кула към Френкхисар.
Независимо от гъстата застроеност на хълма са оставени места и за малки площади — северно от двореца и източно от третата порта.
Археологическите разкопки на Царевец дадоха възможност основно да бъдат проучени двата самостоятелни архитектурни комплекса — царският и патриаршеският дворец. Дворецът на българските царе. Издигал се в централната част на крепостта Царевец. Представлявал самостоятелен ансамбъл, ограден с крепостни стени и бойни кули, и заемал площ 4872 м2. По своя план и устройство той е „затворен архитектурен комплекс“. Главният вход бил в северната част, допълнително укрепена от три високи бойни кули, една от които се издигала над входа. На южната страна се намирал друг вход, водещ за стопанската и домакинската част на комплекса. Над него се издигала четвъртита кула. Отделните сгради на двореца затваряли обширен вътрешен двор, в чиято западна половина се намирали тройната зала, приемните и служебните помещения на двореца. Покрай източната крепостна стена били разположени жилищните и работните помещения, а над тях в стръмния склон – избите. В югозападната част били кухните — пещите, трапезарията и складовите помещения за обслужващия персонал. В източната част на вътрешния двор се издигала дворцовата църква „Св. Петка“ („Св. Параскева“).

Царският дворец такъв, какъвто е достигнал до нас, е строен на няколко етапа: първи — в края на XI в. или началото на XII в., когато върху основите на ранновизантийските сгради съществувал болярският дом на Асеновци. След въстанието срещу византийците той бил преустроен в дворец, унищожен по-късно от пожар; втори — през XIII в., когато по време на царуването на Иван Асен II дворецът бил възстановен в източната и западната половина и били извършени разширения; трети — през XIV в., когато по време на царуването на Иван Александър била преустроена представителната сграда.

Дворецът на българските царе съществувал на Царевец по време на целия двувековеи период на възстановената българска държава. При падането на Търновград под турско робство на 17 юли 1393 г. той бил опожарен и разрушен. Археологическите разкопки на двореца вече са приключени. Част от откритите уникални образци от средновековните художествени занаяти — златарство, грънчарство, каменоделство, гравьорство и др., са показани в археологическата експозиция „Велико Търново — столица на България – XII-XIV в.“
Българската патриаршия. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 3000 м2. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията. също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна — подсилен с две последователни врата. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения. В централната част, на най-високото място, се извисявала патриаршеската църква „Възнесение Господне“. Тя е построена върху основите на ранно- християнска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи — в началото на XIII в. като еднокорабна църква сполуцилинд- ричен свод, и втори — през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството й в кръ сто купол на, триапсвд- на църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница — рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.

Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни па- нички и четирилистни розети, разноцветно украсени, и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи.

По-нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма Царевец, както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма „Ве- лико Търново—1300“, която включва два основни етапа – първия до 1981 г. и втория до 1994 г. С обединените усилия на специалистите от научните и творческите институти на хълма Царевец през първия етап (до 1985 г.) по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени портите, крепостните стени, патриаршеската църква „Св. Възнесение Господне“, наричана „църква на патриаршеския град Търнов“ и „майка на българските църкви“, и кулата звънарница към нея.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge