Архитектура

Това е град, който прави впечатление и въздейства с оригиналната си, неповторима, специфична възрожденска архитектура. Тя оставя неотразимо впечатление, което няма равно на себе си. Феликс Каниц нарича града „море от къщи“. Петър Б. Бакшич през 1640 г. пише: „Не може да се опише.“

Хелмут фон Молтке в писмата си от България съобщава: „нигде и никога не съм виждал по-романтично местоположение“.

Големият чешки историк и приятел на България Константин Иречек възторжено възкликва: „Велико Търново е истински уникум в Европа!“ Българският поет Иван Вазов, посетил Велико Търново, пише вдъхновено: „И като гледам този невероятен, невъзможен град, аз 10 мисля, че пред мене стои видение, сън, измама за очите!“ На Б. Нюман са думите: „Търново е географска прищевка и исторически шедьовър“, а Ото Константин казва: „Най- хубавият град на България.“ Иван Фичев възкликва: „Той е единствен по вида си град в Европа“, Пенчо Славейков върху картичка, изпратена от Търново, пише: „Един осъществен блян . . Руският пътешественик В. И. Григорович също е очарован: „Възхитих се от всичко, което видях у вас. Попаднах в един нов свят, който представлява обект на грамаден интерес за изучаване“, а д-р Поспшиле отбелязва: „Търново е едно съвършенство за човешките ръце, работили в непосредствен контакт с природата.“

А поради неповторимата си красота, оригинална българска архитектура и доброто благоустрояване съвременниците му го наричат Малък Цариград.
През 60-те години на века Русия, Австрия и Франция разкриват в града свои търговски консулства.

А поради неповторимата си красота, оригинална българска архитектура и доброто благоустрояване съвременниците му го наричат Малък Цариград.
През 60-те години на века Русия, Австрия и Франция разкриват в града свои търговски консулства.

Гостите на града могат с еднакъв интерес да се запознаят както със старинните запазени и реставрирани възрожденски архитектурни обекти, така и с построените след Освобождението и най-вече с обектите, представящи съвременната архитектура. Значителен интерес представляват възрожденските обществени сгради от XIX в., свързани с важни исторически събития, някои възрожденски къщи и особено църквите, строени от големия български майстор строител Никола(Кольо) Фичето.