Църкви и Манастири

Църкви и Манастири. Търновград е център на монументалната и миниатюрната живопис. Художествено съвършенство постигат майсторите, представители на Търновската архитектурна и живописна школа, издигнали и украсили десетки църкви в престолнината и останалите предели на царството.

В околностите на Велико Търново са запазени четиринадесет манастира, които в годините на робството играят ролята на крепости на Българското възраждане.

Някои от тях са основани, когато Търново е столица — XII—XIV в., и се превръщат в значителни за времето си книжовни средища.

Първите български училища възникват още през 80-те години на IX в. след приемане на християнството като държавна религия и след идването на учениците на Кирил и Методий в България, които полагат основите на Охридската и Преславската просветна и книжовна школа.

След въстанието на Асеновци през 1185 г. център на просветния 120 и културния живот във възстановената българска феодална държава става столицата Царевград — Търнов чрез прочутите Килифаревска и Търновска школа на Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий.

По това време все още училищата се намират в манастирите. Тяхното място е там и след ликвидиране на Охридската архиепископия на 16 януари 1767 г. Манастирските училища от времето на османското владичество подготвят както свещеници и монаси така и лица, които по-късно се отдават на други занимания — „граматици“, занаятчии, търговци.

В някои от манастирите се подготвят специално „граматици“ и „даскали“ които учат децата не само на четмо, писмо,на цьрковно пеене и ред, но и на занаята да пишат и преписват книги и да рисуват икони (зография).

Учителите в тези килийни училища са монаси, свещеници, клисари, таксидиоти, занаятчии, кръчмари и всякакви други „граматици“. По времето на величието и възхода на древната българска престолнина в околностите й се създават няколко манастира, които имат важно историческо значение. Такива са Преображенският, „Свг Троица“, Килифаревският, Плаковският, Капиновският.

Те възникват като средновековни духовни и книжовни центрове, В тях развиват активна писателска и книжовна дейност Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак.

В годините на робството освен килийните училища тук се подготвят учители, свещеници, преписвана е Паисиевата история.

Манастирите се превръщат в истински културнопросветни огнища, в пазители на българската култура, традиция от миналото величие на средновековната българска култура. В много от тях българските революционери намират убежище, а някои стават центрове за подготвяне на завери, бунтове, въстания. Един от най-близките до Търново и най-много посещаван от туристите е Преображенският манастир.