Природа

Велико Търново е град, който грабва посетителя от пръв поглед с изключителното си местоположение и природа.

Той сякаш е изсипан върху стръмните хълмове край причудливите завои на Янтра, декориран от дантеления скален венец.

Буди възторг и пленява всеки гост преди всичко с къщите си – леки, накацали една върху друга, стаени една до друга, като че ли на всяка от тях природата е определила мястото и формата.

Това е град, който прави впечатление и въздейства с оригиналната си, неповторима, специфична възрожденска архитектура. Тя оставя неотразимо впечатление, което няма равно на себе си. Феликс Каниц нарича града „море от къщи“. Петър Б. Бакшич през 1640 г. пише: „Не може да се опише.“ Хелмут фон Молтке в писмата си от България съобщава: „нигде и никога не съм виждал по-романтично местоположение“.

Големият чешки историк и приятел на България Константин Иречек възторжено възкликва: „Велико Търново е истински уникум в Европа!“ Българският поет Иван Вазов, посетил Велико Търново, пише вдъхновено: „И като гледам този невероятен, невъзможен град, аз 10 мисля, че пред мене стои видение, сън, измама за очите!“ На Б. Нюман са думите: „Търново е географска прищевка и исторически шедьовър“, а Ото Константин казва: „Най- хубавият град на България.“ Иван Фичев възкликва: „Той е единствен по вида си град в Европа“, Пенчо Славейков върху картичка, изпратена от Търново, пише: „Един осъществен блян . . Руският пътешественик В. И. Григорович също е очарован: „Възхитих се от всичко, което видях у вас.

Попаднах в един нов свят, който представлява обект на грамаден интерес за изучаване“, а д-р Поспшиле отбелязва: „Търново е едно съвършенство за човешките ръце, работили в непосредствен контакт с природата.“ Велико Търново за поети, учени и пътешественици е място, в което щедростта на природата не е пестила форми и багри. От Българския ренесанс тук са шедьоврите на Кольо Фичето.

Възхищение буди у всеки ул. „Гурко“ със своето разположение високо над скалите на р. Янтра и с амфитеат- рално наредените по нея малки, но красиви къщи. Впечатляват и къщите по улиците „М. Райкович“, „Крайбрежна“ и „Варош“ с откритите си дървени чардаци, с малките кокетни прозорчета, с лозниците и мушкатата, с дървените тавани и долапи — едно неизчерпаемо богатство на духовни и материални ценности, трупани в продължение на векове.

Поразяващото въздействие на този „невероятен“ град се крие преди всичко в неговата историческа осанка.