Църквата ”Св. Четиридесет мъченици”

Църквата ”Св. Четиридесет мъченици”. Това е най-известния средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII—XIV в. църквата ”Св. Четиридесет мъченици” е била главна църква на манастира ”Великата лавра”, който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква йо време на Иван Асен II.
Състои се от две части — продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построе-на па-късно към западната й страна.
В годините на османското господство, вероятно до пър-вата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява ”Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан” (над входа) и ”Св. Анна Млекопитателница” (над входа от притвора в църквата). Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции — картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.

В църквата ”Св. Четиридесет мъченици” се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Редесто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език: ”В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин.” Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. 0. М. Бодянски, който, както и самият той го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.

Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел: ”Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата в се славни дома, на-правих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по- късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години.” Събирането на тези колони с надписи за събития от различ- но време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции. Цар Иван Асен II не само е посветил построената от него църква на голямата победа на българите, но е имал за цел да създаде един храм паметник на българската държава.
Първите опити за проникване в ”Теке джамиси” се отнасят към 50-те години на XIX в. (д-р Берон — 1857 г., и д-р Хр. Даскалов — 1858 г.). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914 г.).

Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в нега-тив: ”Калоянов пръстен”. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат — неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
Проучването на манастирския комплекс ”Великата лав-ра” е завършено. Изяснена е сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователността на строежите, които започват от XI в. Получен е нов мате-риал в подкрепа на тезата за пръстена на цар Калоян — на-мерени са много латински имитативи и е открит цял некро- пол, свързан с манастира, който е строен преди Иван Асен II. Едновременно с археологическите разкопки са на-правени и проучвания за реставрация от архитектите Теофилов, Левтеров, Кузупов и Лозанов. През ноември — декември 1987 г. предложените архитектурни проекти за осъществяване интериора и екстериора на този ценен средновековен паметник са показани за обществено обсъждане в изложбените зали на ул. ”В. Мавриков”.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge