Елена – х. Чумерна през с. Мийковци

От Елена до х. Чумерна може да се отиде, като се мине през с. Мийковци.

Този път е малко по-труден, понеже се изкачва стръмният северен склон на планината, но е по-красив и по-интересен.
Ние го препоръчваме на туристи, които обичат да бродят сред планинските усой.

За да се спести време и сили, разстоянието от Елена до Мийковци — 13 км, се изминава с автобус или автомобил.

Тръгва се рано. След махала Майтаняци, откъдето Острец изглежда по-висок и по-стръмен, пътят обхожда от изток този островърх великан.

Преминава се през махалите Велковци и Лазарди, и се из качва Бърдушката кория, обрасла някога с гъста дъбова гора, свърталище на хайдути и бунтовници.

Сега тук растат борчета, които надвисват над пролома, в който Мийковската река упорито дълбае каменното ся корито. Над нея издига рамена друг тукашен исполин – Симоново.

Из неговите прохладни гори са денували смелите момчета на дядо Желю и Панайот Хитов, пили до насита от „хайдушкия кладенец“, притулен в гъстите букаци на Големия чукар.

Пресича се Яламур дере, изкачва се Тодоров ток и отново се слиза в клисурата, където реката бучи и се разбива на хиляди пръски. Тук има малка изненада. На десния бряг, опряла гръб на зъбати скали, трополи стара тепавица.

elena_priroda_1

Устояла на напора на новото, тя ни връща в онова старо време, когато дедите ни са мелели житото на караджейки. Все така чевръста, както и на младини, старата тепавица продължава да изпира и „тепа“ дълговласи еленски губери, пъстроцветни килими и ръчно тъкани шарени черги, които, простре ни на върлините на двора на тепавицата, се отцеждат от водата.

От живописното и спретнато селце Мийковци, загледано в Чумерна, до планинските дебри се пътува все покрай бъбривата р. Боровищица, в която се стрелкат пъстърви.

От пред се тъмнее гората, за взела склоновете на планината. Пътят минава юрай Боровец — друго хайдушко свърталище, и потъва във вековната букова гора.

Клоните на столетниците притулват небето. Прохлада и тайнственост властвуват в това царство на тишина и безмълвие.

elena_priroda_5

Само в дните, когато преспи затрупват пътищата или проливен дъжд облива със студени струи майката земя, планинците се прибират в бараките, където пушат навъсени и проклинат лошото време.

През лятото обикновено е тихо и спокойно. Планината посреща усмихната и дружелюбна.

Тръгва се по стръмна пътека, край която растат оман и папрат, старо биле и здравец.

У стремена нагоре, тя води край букаците, прескача ручеи и клади, лъкатуш и сред равини и камънаци.

Късче синьо небе, което прозира между клоните на дърветата, мами и пиривлича нагоре, където кръжат орлите. След двучасово изкачване се стига до Кръстатия бук на Харамията.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge