Елена – х. Чумерна през Твърдишкия проход

От Елена за Чумерна водят много пътища.

Най-удобният преминава през Твърдишкия проход.

Стар като стария хайдушки Балкан е Твърдишкият проход. От незапомнени времена той свързва селищата от поречията на Янтра с равна Тракия.

Много столетия по него са вървели бойци и нашественици, селяни и търговци, завоеватели и хора на мирния труд.
От Елена до билото на планината се пътува с по прав асфалтиран път като бяла лента минава по край добре подредени овощни и малинови градини и потъва в зеленината на млада борова гора. На третия километър вдясно от пътя хиляди години вече стои на стража Титьова могила, без да разкрие тайната си. Ви соко над нея на малко било се очертава бялото кълбо на Марков камък. Легендата разказва, че този огромен камък бил хвърлен от Крали Марко и останал до днес да бди над прохода.

Пътят обкръжава от изток Новачката чука и Стражки дол, предни постове на по легналата Усойна. По тях се белеят като снежни преспи няколко каменоломни.

Горе по южния скат на Усойна се спотайва малката махаличка Райновци, родно място на юначния българин Юрдан Ненчов и неговия внук и едноименник, известния възрожденец и патриот Юрдан Ненов, учител на Иван Вазов, Константин Величков и Нешо Бончев.

При седмия километър надясно се отделя хубав път, който слиза в долината на р. Веселина и през селата Тодювци и Дрента се насочва към Прохода на репуб ликата (Хаинбоаз).

Жителите на околните планински селца и махалички са давали убежище и подслон на Кара Добри и на „хвърковатия“ български войвода Филип Тотю.

elena_priroda_7

Пътят отвежда право на юг. Отминава се махаличката Шубеци и малката полянка Моянка, където се е намирал митническият пост между Източна Румелияи Княжество България.

Наляво се отделя път за китното селце Буйновци, кацнало на припек в планината. Пътят криволичи сред рядка дъбова гора, през която се червенеят покривите на пръснатите из планинските- усои Еленски колиби, завива край самотната Пашовска чешма, която спира пътника, за да утоли жаждата му и разкаже за подвизите на тукашните непокорни планинци, и навлиза в девствената дъбова гора Околчец.

Няколко серпантини извеждат при Кантона, който десетилетия наред е бил единственият „спасителен дом“- сред гъстите букови гори за ловци, туристи и закъсне ли пътници.

От Кантона право на юг се отправя стръмна пътека която се изкачва на Стария предел и засича пътя, кой то води за х. Чумерна.

От Ловен дом се тръгва на запад по добре оформен път. Той минава през рядка букова гора и след 10 мин из вежда при ловния дом Буковец. Построен в 1934 г, от еленските ловци в живописната местност Плетарска стена, електрифициран, водоснабден и свързан с телефонна връзка с гр. Елена, той предлага добри условия за пренощуване на неголяма група излетници.

хижа Буковец
хижа Буковец

Буковец представлява истинско орлово гнездо, скътано сред мъхнати буки и красиви скали, от които на север се открива прекрасна панорама. Погледът се плъзга над била и долища и обгръща прохладните гори, заели многобройните дипли на планината, където се скитат на воля стада от благородни елени.

Тук всеки дол и било, всеки извор и поляна имат своя тайна, свързана с някоя затрогваща човешка съдба. Бележитият съвременен български писател Емилияи Станев, който прекара известно време на Буковец, вдъхновен от неговите прелести, е написал „Повест за една гора“ и „Когато скрежът се топи“.

Хижа Буковец — х. Чумерна (2—3 ч).

В ранна утрин, когато слънцето изгрява на изток и над безкрайната гора трептят зарите на новия ден, се тръг ва за х. Чумерна. Планината се пробужда. Пробуждат се и мечтите на човека, свежи като цветята, нацъфте ли край пътя, и чисти като росата, посипала челата им.

Върви се на изток по билото и след около 0,30 ч се до стига прекрасната и добре уредена спрада на Горския дом. Вляво от него се намира стара чешма с пивка, на много студена вода, от което е добила името Трескавата чешма.

Южно от нея на стария път за Твърдица е Романското хорище широка поляна, където романците, така се наричат в Еленско жетварите, които отивали на жетва в Тракия, са си почивали. От Горския дом до х. Чумерна може да се отиде па два пътя.

хижа Чумерна
хижа Чумерна

Единият е пригоден за превозни средства в стига до самата хижа. Другият е туристическа пътека, по която може да се върви само пеш.

Тя е малко по-изморителна, но е много живописна. Тръгва се покрай Горския дом и отначало се заобикаля от юг Хайдушкият чукар – някогашното свърталище на славните български хайдути Младен войвода, Елена войвода, Дядо Желю и Панайот Хитов.

Пътеката следва маркировката по билото на планината, пресича горски поляни, преска ча повалени от бурите столетници и достига Кръстатия бук при Харамията — така се наричат поляната и изворът, който извира х. Чумерна.

Връх Чумерна
Връх Чумерна

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge