Град Горна Оряховица

Горна Оряховица

Град Горна Оряховица е най-важният железопътен възел в Северна България.

Тук се кръстосват жп линиите София—Варна и Русе—Подкова с разклонение до гр. Елена.

Горна Оряховица ЖП гара
Горна Оряховица ЖП гара

Горна Оряховица има 40 500 жители и по броя на населението си се нарежда на 31 място сред селищата в страната.

Център е на селищна система, заемаща централната част на Великотърновски окръг. Гр. Горна Оряховица е разположен в северното подножие на Търновските височини, имащи форма на грамадна подкова, отворена на изток.

Височините са прорязани от пролома на р. Янтра, наречен Дервент. На запад от него е Беляковското плато, а на изток остават Камъка и Арбанашкото бърдо.

Горнооряховският край е част от Предбалкана. На запад землището на Горна Оряховица се простира до пролома Дервент.
Той започва от жп гара Трапезица и стига на север до жп гара Самоводене. През него минават жп линия и шосе, свързващи Северна и Южна България. Проломът е ограден от отвесни скали (венци), под кои то се гушат Преображенският манастир и манастирът „Св. Троица“.

В пролома днес рядко се срещат скални орли (картали). По-чести обита тели са скалните врани, гълъбите и лястовиците.

Проломът е обрасъл с широколистна растител ност. На запад, непосредствено над Горна Оряховица, се издига насоченият на изток-североизток скален нос Камъка (Чуката).

Камъкът е доминираща височина, Издигаща се на 250 м над града. Варовикът е сивобял, плътен и съдържа много вкаменелости — корали, миди и др.

На юг Горнооряховското землище се изкачва по Арбанашкото бърдо, което представлява про дълговат хребет с посока запад—изток.
На запад малка седловина свързва бърдото с Камъка.
На изток завършва с отвесна скала, на която е кацнал Петропавловският манастир.
На юг пак седловина свързва Арбанашкото бърдо с другите ридове на Предбалкана.

Тук минава шосето София-Варна. На север землището на Горна Оряховица достига долината на р. Янтра, която е образувала 6 тераси. На най-високата от тях са разположени новите квартали на града.

Поглед към миналото:

Най-ранните обитатели на Горнооряховския район са неолитните земеделци и скотовъдци.

В на чалото на нашия век родоначалникът на българската праистория Рафаил Попов открива и проучва останки от материалната култура на тези хора в пещерите около Дервента.

Характерни за тях обаче са селищата на открито място — край река или извор. Там те изграждат от плет и глина своите наземни правоъгълни къщи. Такова селище, датиращо от средния неолит (втората по ловина на V хилядолетие пр. н. е.) е открито през 1965 г. в м. Блатото в Горна Оряховица.

Предполага се, че обитатели на българските земи през бронзовата епоха и особено през старожелязната са траките. Тяхната етническа цялост се съхранява до заселването на славяните в средата на I хилядолетие.

Римското завладяване на Дунавската равнина започнало през втората половина на I в. пр. н. е. За първи път кробизите се сблъскали с войските на Марк Крас през 28 г. пр. н. е.

Римската власт върху тяхната територия се утвърдила няколко дссетнлетия по-късно. Отначало областта имвли зала в провинция Тракия, а към края на II в. – н провинция Долна Мизия.

В тяхната племенна територия в началото на II в. бил построен големият римски град Никополис ад Иструм, който оказвал значително културно влияние в този район.
Никополис Ад Иструм

Разцветът на областта около Никополис ад Иструм продължил до средата на III в. През 246 г. готите превзели града и го разрушили, а към 270 г. той излязъл от историята на войните с варварите.

Вярно е, че римският историк Амиан Марцелин го нарича през IV в. един от четирите големи града на Мизия, но това ще да е заради неговата минала слава.

През V и VI в. Никополис ад Иструм е епископски център, но в средата на VI в. готският историк Йорданес говори за него и за областта му с тъжни думи.

Пак по това време византийският император Юстиниан (527—565) подновява крепостната система на града, но скоро след това той бил вече мъртъв град.

От времето на Първата българска държава в района на Горна Оряховица не са открити археологически материали.

След възстановяването на българската държава в края на XII в. изник нала необходимостта от охрана на новата столица Търново. Изградени били няколко стражеви крепости, между които и Раховец. Съдбата на българското население в района на крепостта Раховец през първите десетилетия на XV в. остава неясна. Във всеки случай през 1430 г. е съществувало с. Раховец.

В по-късни документи се споменават вече Мала, Средна и Голяма Раховица. Кога са се развили от едно три села (или махали) засега е неизвестно.

Около 1550 г. Горна и Средна Оряховица влизали във вакъфа на великия везир Рустем паша.

Истинското пробуждане на Горнооряховския край започнало с идването на Васил Левски. Първият автор, който, дава сведения за идването на Апостола в този край, е Стоян Заимов. Той пише: „На 15 април 1869 г. В. Левски посетил Преображенския манастир, където се срещнал с отец Матей. Тук прекарал два дни. На 18 април двамата с отец Матей, облечени в стари калугерски дрехи, нарамо с дисаги, пълни с икони и молитвеници, се упътили за с. Подикраище, а оттам на другия ден за с. Долна Оряховица и на 20 април 1869 г. Левски идва в Горна Оряховица. Тук той се срещнал с Петър Арнаудов, Вичо и Сидер Грънчарови, с които се познавал от Румъния. С тях е бил обсъден и въпросът за създаването на частен революционен комитет“.

В началото на XIX в. Горна Оряховица сераз вивал като голям пазарен и търговски център.
Той имал 7 пазара – за зърнени храни, за добитък, зеленчуков, рибен, за птици н животински продукти, за дървен материал, за дървени въглища, за грънци и занаятчийски произведения.

Най- голям е бил пазарът за добитък. Тук пристигали търговци от цялата Османска империя. За нуждите на хората, идващи на пазар, били открити много ханове, гостилници, кръчми, кафе нета, дюкяни, бакалници и занаятчийски работил ници. В Горна Оряховица имало 14 еснафа. Занаятчиите били организирани по улици и чаршии, а даже живеели и в отделни махали.

Всяка еснафска организация имала свой покро- вител-патрон. Обикновено това бил някой хри стиянски светец. Търговците празнували на Никулден, бакалите – на Три светители, терзиите – на Спиридоновден, касапите – на Архангеловден, джамбазите – на Тодоровден, коларожелезарите – на Илинден, лозарите – на Трифоновден, овчарите – на Гергьовден.

На тези празници се събирали всички от еснафа заедно със семействата си и след религиозния ритуал – водосвет, устрой вали народни трапези, игри и увеселения.

През 1870 г. Горна Оряховица бил вече град и. 28 център на околия. Селището имало 4700 жители, около 1200 къщи и 5 църкви.

Наред с икономическия подем в града се забелязвал и значителен културен възход. По данни от летописна бележка върху книга от Преображенския манастир се узнава, че първото училище в Горна Оряховица било открито от отец Зотик през 1822 г. Досега се приемаше, че първото училище в града е частното училище на отец Герасим Стойков, основано през 1827 г. През 1835 г. тов училище станало общинско.

През 1850 г. било открито първото девическо училище. От 1859 г. мъжкото училище станало класно и за главен учител бил назначен повиканият от Елена известен наш книжовник и просве тител Иван Момчилов. Той останал до 1865 г., след което дошъл Радко Радославов от с. Злата рица.

През 1874 г. Горна Оряховица имала вече 6 училища, в които се обучавали общо 490 ученика. През 1872 г. по инициатива на Вичо Грънчаров било учредено ученическото дружество „Любов“, което имало за цел членовете му да не скитат по улици, кръчми и кафенета, а да се занимават по дватри часа на ден с полезна дейност, за да разширяват и обогатяват знанията си.

През същата 1872 г. Вичо Грънчаров заедно със снаха си Елена Грънчарова основал в Горна Оряховица женското дружество „Просвета“ .

Руският военен разезд, командуван от подпоручик Дукмасов, влязъл в Горна Оряховица, спускайки се по пътя през Арбанаси. Когато влезли в града, пръв ги забелязал един хлебар, който започнал да вика: „Русите, русите!“. Хля бът му бил готов, опечен. Така, по стечение на обстоятелствата, те били посрещнати с хляб и сол — стар народен обичай.

Екнал камбанен звън. На площада се стекли млади и стари, прегръщали освободителите и плачели от умиление и радост.

земетресението в Горна Оряховица
земетресението в Горна Оряховица

Горнооряховчани вземат дейно участие във вой от 1912-1913 г. и 1915—1918 г.

По фронтовете в Балканските войни загиват 21 души, а през Първата световна война — 49 души. Малко преди избухването на Междусъюзниче ската война, на 13 юни 1913 г. в 11 часа и 29 ми нути страшно бедствие сполетява Горна Оряховица.

Разрушителен земетръс събаря много частни и обществени сгради, всички училища, новопостроената гара, захарната фабрика, всички църкви и отнема живота на 30 души.

земетресението в Горна Оряховица
земетресението в Горна Оряховица

И друго бедствие преминава над Горна Оряховица — ураганът на 28 юии 1913 г., който обръща празни вагони на гарата и разрушава някои постройки.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge