град Елена

Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористият „Еленски балкан“.

Той е разположен в красивата долина на Еленската река, която тече през хълмисторадовата Еленска котловина. На север се намират еленските височини, а на юг Балканът.

Северно от града е Чуканското бърдо чиито склонове са засадени с лози, над които сред млади борови насаждения се белее кокетната сграда на климатичното училище.

Зад бърдото се издигат редица височини, из градели от варовици, мергели и пясъчници. На юг се очертават високите купеновидни хълмове Симаново и Острец и полегналата Шейтанска усойна.

Зад тях на хоризонта се откроява могъщата снага ла Елено-Твърдишкия дял на главната старопланинска верига, където се издига най-високият в тази част на планината връх Чумерна (1536 м).

Голям брой потоци и суходолия прорязват и разчленяват плоските ридове, които заемат по-голямата част на котловината.

Няколко дълбоки живописни пролома, които местното население нарича „боази“, пресичат напречно северните, оградни възвишения и отварят удобни пътища за селищата на Дунавската равнина.

Елена
часовниковата кула в град Елена

Климатът е благоприятен, а въздухът е чист и свежг което се дължи предимно на младите иглолистни насаж дения и гъстите широколистни гори, разположени върху значителна част от площта на котловината.

Еленската хълмисторидова котловина се отводнява от реките Веселина, Бързица, Брезовица и Стара река, които чрез р. Лефеджи се вливат в Янтра.

На р. Веселина е изграден яз. Йовковци, който напоява стотици хиляди декари плодородна земя.

Многобройните притоци на (реките образуват гъста речна мрежа, която обхваща басейн от Прохода на републиката на запад до прохода Вратник на изток.

Хълмовете в Еленската котловина са обрасли с дъбови гори, примесени с габър, липа, ясен и други широколистни дървета.
По северните склонове на Еленския балкан букът образува пространни високостъблени гори, прошарени с горски поляни.

Билото на планината около вр. Чумерна е обрасло с тревиста растителност и е хубаво планинско пасище, което предлага добри ус ловия за развитие на животновъдството.

Животинският свят в района е представен от няколко вида тревопасни и хищни животни, обект на сезонен лов. Широко разпространени са заекът и сърната.

Във високостъблените букови гори се среща благородният елен, който постепенно се разселва и в по-ниските горски участъци.

През последните години се забелязва значително увеличение на дивата свиня, която заслужено привлича вниманието на ловците. В района вълци почти не се срещат, но лисицата е постоянен враг на полез ния дивеч и домашните птици.

В тукашните гори оби тават още златки, белки, диви котки, катерици и язовци. В бистрите води на Веселина, Бързица, Брезовица и Стара река има черна мряна, речен кефал и други по- дребни видове сладководна риба.

В пенливите и сту дени планински ручеи, които подскачат без умора от камък на камък и носят прохлада, се въди балканска и дъгова пъстърва.

Край тях бъбриви поточета и тесни пътеки криволичат из планинските усой и горски поляни, където пъстър килим от цветя радва окото, а пла нинският ветрец разнася дъх на мащерка и здравец.

Язовир Йовковци е зарибен с бял амур, шаран и други видове риба. Тук се създават добри условия за упраж няване на риболовен спорт.

Йовковци

Елена е най-голямото селище в котловината. Лежи на 280 м средна надморска височина.

Удобни и добре поддържани пътища свързват града със.селищата от двете страни на планината. Първокла сен асфалтиран път преминава през пролома на р. Бързица за В. Търново и Г. Оряховица. Две живописни планински шосета прехвърлят Балкана през Твърдишкия проход и Железни врата (Вратник) и водят за Твърдица й Сливен.

От Елена през с. Кипилово води удобен път за Котел й Бургас, а през е. Стеврек — за Омуртаг и Търговище- Друг удобен път за В. Търново преминава през с. Средни колиби.

По него през 1877 г. е минал генерал Гурко със своя Преден отряд.

През миналия век Елена е съставна община (карие си). През 1860 г. е призната от турските власти за град, в който има мюдюрин.

град Елена
град Елена

Веднага след Освобожде нието градът става център на окръг, а след няколко години и център на околия, в която към 1891 г. влизат 28 общини.

След новото административно устройство на страната от 1959 г. Елена е общински народен съвет, който обхваща 6 пълномощничества.

Броят на жителите на града се е променял в зависимост от обществено-политическите условия.

Преди Освобождението Елена е сравнително голямо селище В 1827 г. руският капитан Духамел пише, че „Иляна“ е едно от най-големите села в Турция с 880 къщи а Г. С. Раковски споменава, че около 1854 г. с. Елена е имало 1000 къщи.

От статистически сведения научаваме, че през 1880 г. гр. Елена има 3302 души. След освобождението на България от османско иго Елена икономически запада.

Населението силно обеднява поради липса на поминък. От богатството на горите се облагодетелствуват само шепа забогатяващи търговци.

Буржоазията не прави нищо за съживяване икономиката на града. Значителна част от населението на града и района напуска родните места и отива да търси препитание другаде. Жителите на града постепенно намаляват, за да стигнат през 1934 г. 2648 души.

град Елена
град Елена

Досега не са проведени научни издирвания, които да хвърлят достатъчно светлина върху името на Елена и да обяснят неговия произход и значение. Всичко, което знаем във връзка с това, е от легендите и преданията.

Една от най-популярните легенди разказва, че преди 400 – 500 години местата, където сега се намира Елена, били обрасли с вековни гори. В онези далечни времена момъкът Самуил от с. Твърдица се заженил за хуба вата мома Елена от с. Капиново. Вдигнала се голяма сватба.

На път от Капиново за Твърдица на мястото, където сега е Елена, сватбарите били нападнати от разбойници. Елена била убита при днешния конашки мост в града и била погребана в местността Кръста, където сега има черковище. Самуил бил посечен на края на града, в местността, която сега се нарича Самуилец.

Техни близки се заселили тук и основали селото, което нарекли Елена. – Според друго предани името Елена произлиза от благородния елен, обитаващ тукашните гори.

Стада елени са идвали на водопой в потоците, които са про тичали през града. Едно предание разказва, че старата дърквица „Св. Никола“ била осветена на празника Константин и Елена и затова селото било наречено Елена.

Патриархът на българската революция Г. С. Раковски, който много добре познавал свободолюбивите въжделения на будното планинско население в еленския край, неслучайно избира Елена за родно място на Младен , герой от поемата му „Горски пътник“.

Дали това, което говори Младен за града, отговаря тса историческата истина, трудно може да се докаж е. Като свързва името на селището Елена с името на Елена „славного того царя (Яееня) съпруга“, Раковски явно иска да изтъкне оня дух на непримиримост и готовност за борба, присъщ на чисто българското население в Елена, Котел, Сливен и други планински селища, като сочи връзката му с борческите традиции от времето на царствените Асеновци.

П. Р. Славейков предполага, че Елена дължи името си на широколистното дърво ела (елша, Alnus glutinosa), което расте край реките и в миналото е било много разпространено в местностите, където сега е разполо жена Елена.

Елата била сечена на място и използувана за изграж дане на първите дървени къщи, запазени иреди Освобождението в Еловската махала.

Възрожденска Елена:

От килийното училище до първия учителски институт в България Възрожденска Елена е оставила значителна диря и в историята на българското образование.

Два са основните фактора за това: ревностно защищаваната българщина в годините на османскотоиго и развиващата се завидна икономика в самото селище.

Още през XVII в. в Елена е съществувал метох, в който учители били монаси от Света гора.

Килийно училище е открито около 1690— 1710 г.

В началото на XIX в. вече съществували три килийни училища. Училищната община събирала средства от бащите на еленските деца и изплащала възнаграждението на учителите. Възрожденският учител Юрдан Ненов говори за един от годишните изпити: „Слушал съм между неволните вдовици и сиромашкини да казват: „Кърпата си от главата ще продам, само да ми се изучи детето“

Основан е училищен фонд през 1817 г., а след три години (1820 г.) е построена първата обществена училищна сграда. Между първите килийни учители, които учели децата в собствените си домове, са били Стоян Граматик от с. Кованлък (сега с. Пчелщце) и Дойно Граматик, дошъл от с. Дрента и положил началото на еленската фамилия Робовски.

И двамата са преписвачи на Паисиевата история. Дойно Граматик е уредил добро килийно училище, което като свято завещание поема неговият сия Андрей Робовски през 1819 г.

Малко селища в нашата страна по това време могат да се по хвалят с училище като еленското. Неофит Бозвели пише ласкава оценка; „Елена село велико, е две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище“.

Андрей Робовски, даскал Дечо, както гальовно го наричал народът, обновява образованието след завръщането си от Свищов, където е ходил да усвоява организацията и програмния материал на взаимното училище Христаки Павлович.

Юрдан Ненов пише, че броят на учениците е надминавал 500 души. Немалка част от тях са колибарчета, които прихождат с торбички хлебец, зиме и лете“.

Въведен е взаимноучитедният метод и първото делене на класове. В 1830 година, когато ме заведе баща му на килията (училището) в Елена и ме остави да живея при баба Женовица, аз вече знаех наустницата и първа катизма от псалтира.

Нас, малките деца, ни учеше даскал Никола поп Стоянов, а големите, които се зовяха граматици, ги учеше даскал Андрей поп Дойнов.

Може да се приеме, че началото в преустройване на еленското килийно училище във взаимно училище е започнало през 1834 г. oт Андрей Попдойнов Робовски.

Еленското възрожденско училище е било подготвено да приеме една нова разнообразна програма, отговаряща на изискванията на живота, на интересите на еснафите и търговците, които трябва да имат по-високо образование и култура. С тая благородна задача се заема първият завърнал се в България руски възпитаник Иван Н. Момчилов, който притежава солидна научна подготовка.

Иван Момчилов е прекрачил прага на родното училище с богати знания и голяма амбиция да го преустрои по руски образец. През есента на 1843 г. той полага основите на еленското класно учи лище.

Обединява в едно училищата и разделя учениците по възраст и подготовка на две групи: „от малките и по-слабо подготвени образува тъй нареченото взаимно училище, занятията в което повери на съгражданина си Юрдан Ненов отпърво и после на Иван поп Стефанов, от по-възрастните пък образува приготвително училище, в което той сам работеше, надзиравайки и упътвайки отвреме навреме другия си помощник във взаимното учнлище.

Реформаторът Момчилов въвежда богата за времето си учебна програма. В училище се преподава граматика (стара и новобългарска), аритметика, свещена и българска история, география, логика, риторика.

Момчилов разнообразява преподавателската си работа в клас с нагледни пособия, изработени от него. Стреми се да свързва знанията с живота. Интересни са написаните от него „Съвети за пазене на здравието“ на брой 28.

Някои от своите уроци учителят изнася извън учебната стая. Доста неприятности му струва въвеждането на уроците по гимнастика. Турците смятали за военно обучение (талим) гимнастическите упражнения и му поискали обяснение. Момчилов установява добър училищен ред и дисциплина с биене на звънец, определяне на дежурни ученици — главен и „дверник“.

Освен това въвежда нови предмети, открива училищна библиотека, урежда чествуване празник на училището в деня на Трисветители.

По негов съвет се построява нова училищна сграда през 1844 г., запазена и до днес.

Неговите педагогически възгледи заслу жават и днес внимание. Още тогава той премахва боя като възпи тателно средство: „Когато на възпитателя липсват знания и си стема, той ги търси в пръчката“ — каза Момчилов.

Закърмен с чиста обич към отечеството от девиз на училището става призивът на Момчилов: „Обичай отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш другоотечество от своето“.

Със завръщането на Никола Михайловски през 1848 г. от Москва, където е завършил Историко-филологическия факултет на университета с титлата доктор по философия, еленското класно училище бележи по-висок етап в своето развитие.

Учебната програма се обогатява е догматическо богословие, словесност (литература), естествена история, психология, физика.

В спомените си Иван Попхристов Кършовски пише, че Никола Михайловски „пръв учен българин по това време, придума еленчани да отворят висше училище в Елена, в което да следват въз растни ученици и повече бивши учители, не по-млади от 20 годи ни, които можаха да удовлетворят голямата въпиюща нужда от учители в България.“

Към Елена се стичат ученици от различни краища. Забележително е съдържанието на съчинената от П. Р. Славейков песен която пеят дошлите с него от Търново 11 ученици: Оставай сбогом, Търново. Оставями те изново, за миличка наука днес тръгвам оттука. Ти си, Търнов, много мил, защото у теб съм се родил. За тебе сълзи проливам и към Елена отивам. Догде бях ученик по нов, седях да се уча на Свищов.

Като ученик в еленското класно училище през 1848 – 1849 учебна година Славейков го нарича с чудното народно име „даскалоливница“.

Даскалоливницата
град Елена Даскалоливницата

Еленската даскалоливница възпитава възторжени възрожденци-просветители и революционери.

В челната колона се нареждат: П. Р. Славейков, Д. Войников, Д . Чинтулов, Др. Цанков, Н. Козлев, Иван Ст. Иванов, еленчаните Иван Попхристов Кършовски, Сава Катрафилов, Стоян Робовски и други. От Враца до Бургас и Цариград, от Плоещ и Тулча до Македония в 65 днешни градове и 31 села са уредени училища, в които възпитаници на еленската даскалоливница са отнесли факела на просветата.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge