Килифаревски манастир „Рождество Богородично“

Килифаревски Манастир

Килифаревският манастир се намира на 17 км от Велико Търново в живописна местност на левия бряг на р. Белица.

Манастирът е посветен на „Рождество Богородично“, но е известен и с името на близкото до него село (днес град) Килифарево.

На това място манастирът е изграден в началото на XVIII в. Средновековният манастир се намира на билото на близкия хълм. Тук през ранното средновековие е имало защитна крепост, която е охранявала пътя към Прохода на републиката (Хаинбоаз).

Крепостта е била във владенията на Асеновци. През 1348 г. цар Иван Александър я предоставя на Теодосий Търновски. В житието на Теодосий Търновски и в похвалното слово на Патриарх Евтимий се посочва, че манастирът е построен с щедрата подкрепа на Иван Александър от 1348 До 1350 г. Средновековната крепост (над сегашния манастир) през 1350 г. се превръща в голям мъжки манастир и средище на исихазма.

Под ръководството на Теодосий Търновски тук се обучават млади монаси книжовници. От него получават първите си писателски уроци видните български книжовници Патриарх Евтимий/ Киприан, по-късно Киевски и Московски митрополит, Дионисий, Григорий Доброписец, Йоасаф Бдински, Сава Панарет, Тимотей, Роман и др. Школата на Теодосий Търновски в Килифаревския манастир е книжовно средище, което се явява продължение на Преславската и Охридската школа.

През годините на робството манастирът е опожаряван на няколко пъти и възстановяван* В изпълнение програмата на Общонародния комитет за развитие на Търново от 1974 г. тук се провеждат археологически разкопки. Те показват, че старият средновековен манастир е изграден в крепост, разположена на високото плато на хълма, Където са оформени три естествени тераси.

Разкопките разкриват още, че на това място през VI в: е изградена крепост от ранновизантийската епоха. През VII в. тя е разрушена и едва през XII в* е възстановена от българите, Намерените тук материали са датирани от времето на Търново като столица — XII—XIV в.

Крепостната стена от този период е построена над скалния венец и следва неговите очертания. Запазената част от тази стена е дълга 567 м. В североизточния край на крепостта е разкрита правоъгълна манастирска сграда, дълга 26,8 м.

Предполага се, че тази голяма сграда и продължаващият от нея дълъг зид са заграждали от север манастирския комплекс и са го отделяли от останалата част на военната крепост. При разкопките са открити фрагменти от глинени съдове, метални изделия, монети, тежести за рибарски мрежи и др.

В западната част на най-високата тераса е открито голямо четириъгълно съоръжение. Предполага се, че е идентично с пирга, построен тук по поръчение на Иван Александър, за който се говори в житието на Теодосий Търновски.

Разкрити са още четириъгълната кула, която се издига на най-високото място на крепостта. Разкрити са стълбища, а вътре в крепостта — други големи сгради. В тях са намерени материали, които са от XIV и XVII в. Някои от сградите са разчленени на 128 отделни помещения, което показва, че това са манастирски жилища.

Сегашният манастир е основан през 1718 г., като върху останките на стар параклис е издигната църква с два олтара, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. Най-тежки загуби манастирът понася през 1793 г. Последното му възстановяване според пантахусата (разрешително писмо) от 1836 г., турския указ от 1840 г. и фермана от 1841 г. става през втората четвърт на XIX в.

През 1842 г. Кольо Фичето построява еднокорабна еднокуполна църква „Св. Димитър“. Под един покрив са обединени четирите престола „Св. Богородица“, „Св. Димитър“ и в по-старата църква „Св. Иван Рилски“ и „Св. Теодосий Търновски“.

Манастирският жилищен комплекс е довършен през 1849 г. Вътрешната украса на главната църква — дърворезбованият иконостас и иконите, са дело на тревненски майстори. В горнатаси част иконостасът е позлатен. Дело е на майсторите баща и син Цоню и Симеон Витанови от Трявна. Големите икони сгот Йоаким (Йонко) Папавитанов, рисувани през 1814 г. Иконата на Иван Рилски е дело на тревненския майстор Кръстю Захариев, работена през 1824 г. Другите икони са изписани от Досю Коев и Симеон Симеонов Коюв.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge