крепоста Раховец

Раховец

След възстановяването на българската държава в края на XII в. изникнала необходимостта от охрана на новата столица Търново.

Изградени били няколко стражеви крепости, между които и Раховец. Тя се намирала на едно от най-северните разклонения на Търновските височини, ограничено на изток от Средния боаз, а на запад – от Крайния боаз.

Задачата на крепостта била да охранява пътя от Червен за столицата Търново.

Построяването й може да се датира сравнително точно.

Спорзд византийски извори процесът на укрепване на столичната област продължил от 1187 до 1190 г.

Крепостта просъще ствувала до 1444 г., т. е. около 250 години. Името Раховец трябва да се обясни като произлязло от персийската дума рахпът, друм.

Тази етимология става много вероятна, като се има предвид, че наблизо се намират местностите Бахадърн, Вабенец, чиито имена имат също източен произход.

Засега наличието на трите топонима в този район остава загадка. Единственото засега археологическо проучване па останките на крепостта Раховец е направено от Карел Шкорпил в началото на XX в. Сега на места се виждат основите на крепостната стена.

Средновековният военен строител е успял да съчетае естествената труднодостъпност на хълма с крепостния зид.

Раховец
Раховец

Стената минава по средата и целия северен склон и достига стръмна скала. Дължината й е около 250 м. В западната си част зидът има дължина около 50 м.

Той стига до стръмни скали, които опасват целия хълм от югозапад. От изток зидове почти нямало, защото естествените скали са ненрестъпни.

Близо до източния край иа северната стена личат основите на малка порта. В средата й е имало кръгла кула. Основите на две други кръгли кули са установени по югозападния зид.

От главната порта, която се намирала на източната страна (близо до скалистия нос), са запазени сравнително високи стеии. Портата имала полуцилиндричен свод.

Крепостната стена била изградена от ломен камък, споен с хоросан. За изравняване на редовете била излолзуваиа т. нар. сантрачна система – хоризонтални редове от греди по двете лица на стената.

Непосредствено под портата има останки от малка църква. В района на крепостта Раховец са намерени над 450 монети. Те свидетелствуват, че десетилетия след отхвърлянето на византийската зависимост в района били в обръщение византийски медни монети, сечени от края иа XI до края на XII в. След превземането на Константинопол от латинците тези монети били изместени от техни български и латински имитации.

Най-ранните оригинални български монети в Раховец принадлежат на Константин Асен (1257—1277). Монети от последната четвърт на века не са открити – вероятно по това време крепостта е пострадала силно от многобройните походи на маджари, татари и византийци. Следват монетите на няколко български владетели — Тодор Светослав (1300—1322), Иван Александър (1331—1371), Иван Шишман (1371—1393) и Иван Срацимир.
По време па османското завладяване крепостта била превзета, но не и разрушена. Легендата разказва, че осмаилните влезли в крепостта, след като прекъснали водопровода към нея. В Рахо вец те установили малък гарнизон – намерени са монети от султаните Баязид I (1388—1402) и Мурат II (1421—1451).

Краят на крепостта дошъл с похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г. Неговата армия превзела Раховец. Описвайки похода на кръстоносците, немският хронист Михаел Бехайм пише: „На първия ден те достигнаха бързо при един замък, Рахауч наречен, турците още пред първата нощ избягаха всички заедно. Замъкът изгориха те до основи. Кръстоносците останаха да починат и стояха два дни тука“.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge