
От всички стари къщи в Елена най-интересна е къща та музей „Иларион Макариополски“, която се намира на ул. Дой но Граматик N° 2.
В нея са се родили през 1812 г, боецът за църковна независимост Иларион Макариополски, а в 1856 г. братовият му син поетът сатирик Стрян Михайловски.
В една от стаите й през 1863 г. е основано еленското читалище „Напредък“.
Независимо от Историческото й значение тази къща има висойа архитектурна стойност. Родната къща на Макариополски е тип на богатите еленски талпени жилища.
Строена е около 1710— 1715 г. от камък и дърво. Състои се от два етажа.
В приземния етаж са разположечи избите, складовете, конюшнята и една стая за живеене. За горния етаж водят две отделни стълбищ едната закрита, в запад ната част, а другата открита в източната част на къщата.
Половината от чардака е зает от повдигнат одър. На него в летните горещини е дишало прохлада голямото семейство.
Вътрешната домакинска част на къщата се състои от централно помещение с камина , зимна семейна спалня и затворено складово помещение, превърнато по-късно в малка кухня.
В североизточната част на къщата се намира втори чардак, който е служил за работа и почивка.
Във втория дял на къщата се намира също голям закрит чардак с малък дървен кьошк.
В тоя красив кът са били посрещани гостите. От чардака се влиза в голяма гостна стая с тесни миндери около стените, в по-голямо помещеиие с огнище и в друга просторна стая.

До кьошка се намира скривалището, в което се влиза през тавана. Големите стрехи и чардаци, решетъчните прозорци и сводестият асьошк с интересна дърворезба по колонките придават извънредно интересен вид на цялата постройка.
На източната част от двора на тази къща се намира красивата Хаджихристова чешма.
По-рано тя се е намирала на главената улица срещу родната къща на писателя П. Ю. Тодоров, но при регулацията на улицата се наложило да бъде преместена.
Строена е през 1754 г. от Кара Йоан от Арбанаси, прачичо на Макариополски, Подновявана е в 1817 г. от хаджи Стоян Михальов, баща на Макариополски.
В сегашния и вид е поправяна в 1873 г. от хаджи Христо, брат на Иларион Макариополски. От там носи името си Хаджихристова чешма. Близо до нея се шамира бюстпаметник на Макариополски, изработен от Даамян Дамянов.