Плаковският манастир „Св. Пророк Илия“

Плаковският манастир „Св. Пророк Илия“ е разположен на 22 км от Велико Търново по старото шосе за Елена, на 2 км преди Капиновския манастир.

Създаден е по времето на Иван Асен II. В близката местност Манастирището се намират руини и очертания на старата крепост.

Опожарен е през 1939 г., а възстановен през 1450 г. Ограбван и опожаряван е още пет пъти през годините 1595, 1706, 1794, 1835, 1842 г. Намерените бележки във вътрешността на църквата, поставени над вратата през 1845 г., разкриват, че манастирът е възобновяван и през 1643 г.

Последното възстановяване започва през 1845 г., когато се изгражда църквата — едноапсидна, еднокорабна, засводена с висок купол. В църквата се съхранява иконата „Христос Велик архиерей с дванадесетте апостоли“, рисувана от Захари Зограф през 1845 г.

За общото оформление на манастирския комплекс особено много допринася изградената от майстор Кольо Фичето през 1856 г. кула камбанария. Издигната е на голяма височина — над 28 м, отдалечена е от църквата, но срещуположно на нея (вградена в западното крило). То минава през камабанарията и намалява нейната височина.

Така се получава уравновесяване с останалите сгради. Кулата е масивно изградена и завършва с ажурен шатров покрив. Погледната отдалеч, тя центрира мястото на манастира и се откроява сред залесени хълмове, забила връх в синия небосвод. Макар и строена покьсно, след възобновяването на манастира, кулата е свързана с цялостната околна архитектура и е една от най-хубавите творби на Кольо ФиЧето.

По силуетното си очертание кулата камбанария напомня за същата в църквата „Св. Константин и Елена“ във Велико Търново, строена дванадесет години по-кьсно от същия майстор. За датировката на кулата съдим от надписа, поставен под корниза и над средната част годината 1856 и името на йеромонах Софроний, ктитор и игумен на манастира по време на строежа на кулата.

Манастирът е свързан с важно историческо събитие, подготовката на Велчовата завера през 1835 г., както и с участието на монасите и игумена на манастира отец Сергий в заверата.

Тук завераджиите са идвали често, правили са своите тайни сбирки. Последната е проведена срещу Великден на 1835 г. Предателството довежда съзаклятието до провал. Ръководителите са заловени и обесени. След нечовешки изтезания отец Сергий е изпратен на заточение, където умира, Манастирският пазач, хагдутинът Куман, заедно с някои от монасите, които са влизали в четата му, продължават борбата, но в сражението самият той загива.

Неговите другари начело с Иван Аврамски водят сражение край с. Войнежа, където намират смъртта си около 300 души според летописната бележка.

Под камбанарията има чешма, над която по случай 100-годишнината от това героично събитие е поставена плоча с имената на участниците в заверата. Манастирът е подслонявал Филип Тотю, Васил Левски, Сава Кършовеки и други революционери.

Днес той се посещава от много туристи, които се възхищават на творческия гений на възрожденския майстор,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge